Димитър Добрев

„Вълчи нощи”, разкази от Емилиян Станев, издание на Хемус

След Йордан Йовков, авторът на „Вълчи нощи” е другото име, което внася в съкровищницата на нашата художествена литература оня род белетристика, посветена изключително на животното с една разлика - дивото животно.

Емилиян Станев живее в средата на своите герои, познава техният непознат, странен за нас свят и ни го разкрива с майсторство, присъщо нему.

През времето на своето странствуване в дебрите на нашата прекрасна природа е ясно, че Станев е имал какво да види, за да ни го каже със своето цветисто слово.

Нищо не се е промъкнало между пръстите му: животното с неговата среда, неговите скърби и радости, неговия чужд за нас живот, той ни дава всичко това в своите разкази кристализирано и истински художествено, с богатия език на автора за това.

Разказите, събрани във „Вълчи нощи”, дадени в ново издание от книгоиздателство „Хемус”, печелят за автора много повече, отколкото ако са пръснати тук и там.

Наистина, има различни случаи при подобно издание - някои автори печелят, други губят, зависи дотолкова сложената представа в съзнанието на четците за известно литературно творчество дали тя е била изградена върху случайно прочетена добра или лоша работа, а от тук и голямата тревога на ония наши писатели, които пожелаят да се представят със своя пълен образ.

Казахме, че Ем. Станев е несъмнено от писателите, които придобиват повече при събиране в отделно издание печатаните свои разкази един по един в списанията ни.

Това е така, защото сочното дарование на писателя може да оплоди душите на четците.

Изобщо, Ем. Станев се очертава като даровит писател - богата творческа индивидуалност, която ще създаде свой жанр в нашата белетристика, за да може в нея да намират извори всички следващи поколения.

Зад „Вълчи нощи” стои сам писателят, който чувствува и изживява по своему, гледа на нещата по свой ъгъл, има свои богати средства, за да изрази пълнокръвно своя творчески живот, да ни даде късове от живота на дивото животно.

Да превеждаме цитати, които са в такова голямо изобилие у всеки разказ на Ем. Станев, е излишно.

Прочетен всеки един разказ, ние се убеждаваме, че писателят иде да запълни празнотата в белетристиката ни със своята напълно изживяваща се творческа деятелност.

——————————

в. „Литературни новини”, Варна, г. 3, бр. 16., 15 октомври 1943 г.