Сергей Уманец

превод: Никола Данчов

В задушливий, юлский ден, по опрашений, каменен път, който води от Стамбул в Едирне, полека яздеше на красива яка, вранена кобила младий Джафар, син на Хюсеина, богат търговец в Пера*, на разни килими и тъкани.

Той идеше за Едирне, за да се види там с един известен търговец, който му дължеше доста лири, и от когото той се надяваше да получи поне част, с която да купи нова стока и да заплати някои дългове, неизбежни в търговията.

Джафар беше красив и снажен момък, а енергичний му поглед и самоуверените му движения, показваха силата и ловкостта му.

Той яздеше и си мислеше за свиждането и за скорошното си връщане вкъщи при жена си и двамата си сина, които беше оставил в Стамбул, но изведнъж се стресна като чу отдире си тропот.

Той се поозърна и видя зад себе си жена забулена в бял забрадник и възседнала бял кон.

Погледът на малките й очи изпод покривалото светеха със застрашителност.

От нея вееше ужас.

Това беше страшната азиатска неприятелка на хората - холерата.

Джафар бързо скочи от коня, падна на колене пред нея и почна с дрезгав, развълнуван глас:

- О, всесилна другарко на смъртта, смили се над мене, моля ти се, смили се над моята жена и невинните ми деца… ако ме вземеш ще ги направиш нещастни и беззащитни!

Той тъй упорито, тъй отчаяно просеше милост, че страшната жена се смили и каза, че няма да досегне нито него, нито семейството му.

Тогава търговецът пак почна да я моли, щото, когато достигне родния му град да се смили на повечето от неговите съграждани.

Тя се съгласи и на това.

- Добре, каза тя, - аз ценя твоето меко сърце, и тъй като ти, добрий мусюлманин, съблюдаваш постите и почиташ премъдрий Аллах, то аз ще взема от стамбулците само две хиляди души!

И бялата жена изчезна…

Джафар пристигна в Едирне, направи всичко, което му беше нужно, видя се с известния търговец, накупи за жена си и децата си подаръци и след една неделя се вьрна в Пера.

Холерата в това време гуляеше из Турция и се втури в Стамбул.

Търговецът и семейството му през всичкото време бяха здрави, но много от техните познайници и роднини ги нямаше…

Джафар броеше жертвите на страшната болест и наброяваше повече от пет хиляди!… „Лъгала, - извика той с негодувание, - не си стоя на думата! Па, възможно ли е, всъщност, да се вярва на женски обещания?! “

Веднъж, надвечер, в една из тъмните улици на турската столица, Джафар внезапно пак срещна грозната, в бяло, жена.

- Благодаря ти, - каза й той, - че се смили над мене и ближните до сърцето ми, но о, безжалостна, ти забрави какво ми каза, че няма да взимаш повече от стамбулците от две хиляди!

- Джафаре, напразно говориш, - чу се един спокоен глас изпод забрадката, - че робините на всемогъщий Аллах не помнят това, което са обещали… о, не, те добре помнят своите обещания и не по-малко от неговите роби… Аз изпълних това, което казах: аз взех от стамбулците хилядо и петстотин, а сега скоро ще станат две. Другите три са взети не от мене, повярвай ме! Тях ги взе страхът.

И тя изчезна…

————————–

*Пера - името на една част (квартал) от Стамбул. бел. прев.

сп. „Българска сбирка”, брой № 3, 01.03.1895 г.