Десанка Максимович

превод: Веселина Геновска

ЛЮБОВ

На моята мисъл по тебе нежна и смирена
не знам причината, ни часа на нейната поява,
тя е като годежен пръстен на вярна ръка,
кръгла: няма ни край, ни начало.
В моето сърце всесилна е тази мисъл,
тя истината превръща в красота;
на всичко, което става, дава прелест и смисъл,
от нея моята усмивка светва и се поронва сълза.
Тя прави очите ми по-хубави и сънищата по-сладки.
На моя живот приятно пада нейния отблясък,
както по уморените поля и пътища
благодатната вечерна сянка.

ЩАСТИЕ

Не меря повече времето на часове,
ни по горещия слънчев ход;
за мен е ден, когато неговите очи ме гледат,
и нощ, когато отново си отидат от мене.
Не меря щастието със смеха, ни със това
дали копнежа ми е по-голям от неговия,
щастлива съм, когато с него болно мълча
и когато сърцата ни бият в ритъм с плача.
Не ми е жал, че водите на живота
ще отвлекат и капката на мойто съществуване,
сега нека и младост, и всичко да отиде -
той стои край мен, изпълнен с удивление.

——————————

в. „Летопис”, г. 2, бр. 28, 14 април 1934 г.