Денчо Владимиров

Ровейки в стари вестници отпреди години, попаднах на два броя на излизалия през 90-те години доблестен месечник на непродажната пловдивска интелигенция АРТКЛУБ, на който бях заместник-главен редактор.

Двата пожълтели вестника бяха с интервюта с бележития ректор на Пловдивския университет професор ОГНЯН САПАРЕВ. Публикациите на тези интервюта бяха истински събития на фона на ширещата се политическа мимикрия в ПЛОВДИВ.

В тези интервюта безкомпромисно младият професор литератор даваше точна оценка на ставащото в живота на „ПЛОВДИВ - СИНЯТА СТОЛИЦА НА БЪЛГАРИЯ” /1998 г./

И оценките му коренно се разминаваха с тези на сините медийни глашатаи в града, в мнозинството си потомци и издънки на дотогавашния еднопартиен режим.

Година, още преди Пловдив да бе уреден като МЕСЕЦ на съпътстваща културна столица на Европа, мъдрият професор отсече в интервю:

„ПЛОВДИВ СТАВА ВСЕ ПОВЕЧЕ МАЛОКУЛТУРЕН И ХЕДОНИСТИЧЕН”.

Аз, а навярно много пловдивчани, бяхме наистина удивени от избора на тогавашен Пловдив за съпътстваща Столица на европейската култура като знаехме какъв регрес е настъпил в града само за броени години след 10 ноември 1989-та.

Неслучайно затова на пресконференция зададох въпрос на СПИРОС МЕРКУРИС, главният функционер на програмите евростолици на културата:

- КАК ИЗБРАХТЕ ПЛОВДИВ ЗА СЪПЪТСТВАЩА СТОЛИЦА НА ЕВРОКУЛТУРАТА? ИМАХТЕ ЛИ ПРЕДВИД ОБЩАТА КУЛТУРА, ПРИМЕРНО БИТОВАТА КУЛТУРА, ХИГИЕНАТА, ИНФРАСТРУКТУРАТА, ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ОБЩУВАНЕТО И ПРОЧИЕ?

Очарователната директорка на пресцентъра на Месеца Олга от София преведе въпроса и Спирос Меркурис, ОЧЕВИДНО НЕОЧАКВАЩ ТАКЪВ ВЪПРОС, можа само тихо да каже:

- Е, НЕ СИ ЛИ СТРУВАШЕ…

Той очевидно бързо бе схванал за какво го питам. Насъбрал бе може би вече и той СТРЕСИРАЩИ впечатления за състоянието на града извън неговия показен, ГРИМИРАН център.

Впоследствие ПОДРАЗБРАХ май защо господин Меркурис е бил и толкова съпричастен с избора на ПЛОВДИВ за съпътстваща столица на европейската култура - та нали братът на МЕЛИНА МЕРКУРИ бе станал щастлив свекър на… млада пловдивска журналистка!?..

А в другата пожълтяла вестникарска изрезка, с ПРЕДПЪРВОНОЕМВРИЙСКО интервю с Огнян САПАРЕВ, професор САПАРЕВ ДАВАШЕ ОТГОВОР, КОЙТО СИГУРНО ЩЕ Е ВСЕ ТАКА АКТУАЛЕН КАТО ДИАГНОЗА И ЗАНАПРЕД.

На въпроса на сътрудничката на „АРТКЛУБ” Ралица ДИМИТРОВА “Кои са и къде са новите будители?”, професорът отсече:

- Няма нови будители. МЕДИИТЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА СА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ, НО ТЕ СА РАЗВЛЕКАТЕЛИ. Тяхната цел е да приспиват и манипулират. Няма вече кой да буди. Националният дух е заплашен. Националната идея не е особено популярна сред младите.

- Как да съизмерим тогава настоящето с миналото ,с традиционните ценности, крепители на българското? - пита Ралица.

- Изобщо не могат да се съпоставят- отговоря професорът. - Учителят е една жалка фигура. Така нареченият интелектуалец е компрометиран отвсякъде. Той няма авторитет. Именно авторитетните фигури липсват. Тук-таме има някой интелектуалец успял да си запази авторитета. Но такива се броят на пръсти в България. Няколко души САМО, които не са се омаскарили с продажност. ЗАЩОТО НЯМА НИЩО ПО-ПРОДАЖНО НА СВЕТА ОТ БЪЛГАРСКИЯ ПОЛУИНТЕЛИГЕНТ…”