ПСАЛОМ НА БЪЛГАРСКАТА КНИГА

Христо Миндов

Аз не знам коя си ти и как изглеждаш,
но твоя глас ми звучи
на прабългарите от жреческите черти и резки.
Той ми говори от каменописите
на ханското царство.
Той ми говори от песента на слепия гуслар,
който изплаква мъката си върху натегнатите струни.
Той ми говори от очите на калугера,
който топи гъше перо в мастило от черно вино
и зрели зърна от бъз,
и изписва върху книга съдбата на своя народ.
Той ми звучи от църковните камбани,
които люлеят своята утринна песен.
Той ми говори чрез буйния вятър,
който препуска в равнината,
и свири на горите с цигулките зелени,
и мята на кладенците дървените кофи,
и косите къдрави на тревата.
Той ми говори чрез сенките на българите,
погинали по бранните полета.
Той ми говори като дух долетял от вековете!

Спомням си старите, стародавни, прадядовски наши книги.
Книгите пожълтели от мъка петстотингодишна,
натежали от мъдрост хилядогодишна;
оръфаните и вече твърде редки прадядовски наши книги.
Книгите изписани с църковно-славянски писмена,
разкрасени с червени заглавки
и плетеници от художествени миниатюри.
Книгите с тежките кожени подвързии,
с медните чапрази и зиключалки -
тия вековни съкровищници на българския дух и слово,
които вземаме в ръцете си с внимание
и нежно галим страниците им,
за да не се разпадне тяхната вековна старост!
Не са ли те скъпите пратеници на миналото ни?
Не са ли известниците на съдбата ни?
Не са ли съкровището на дедите ни,
които са сричали с пръст върху редовете
свещените слова на Кирила и Методия,
на Паисия и Бозвелията,
и на толкова духовни водачи на българското племе?

Ти! - наша българска книга -
спойка, същина и пребъдване на народа ни!
Ти! - вместилище на българския език и дух.
Ти! - песен, която ечи през вековете.
През цели десет века откак се роди,
при най-чудовищни условия за твоя живот,
изникнала изпод крилата на българската църква -
ти не престана да бъдеш водач и герой!
И твоят призив понесен,
като зовяща камбанна песен,
запали мечти съкровени
и сърцата вдъхновени
на цял един народ.

——————————

сп. „Братско слово”, г. XIII, кн. 9, 1943 г.