Из поемата „Старият манастир” (1944)

Борис Марзоханов

Отбий се от пътя, човече,
под явора стар отдъхни.
Лесът е отново облечен
в одежди-листа светлини.
Ще зърнеш там горе стените
на стария глух манастир.
Подножие са му скалите,
а образ - дълбокият вир.
Там бродят душите, самички
на паднали в боя момци.
Иди, помоли се за всички
и свий им от папрат венци!
Ще чуеш в черквата песен
и шепот из ледни уста:
игуменът пеe унесен,
към Бога унесен в мечта.
Ще чуеш крила на орлица
из чистий лазур-висини…
Ти кръст направи със десница
и „Бог да прости” пошепни.