Еню Кювлиев

Не мога да си спомня по каква работа попаднах на връх великденски заговелки в Узун-Габерово, но затова пък, ясно си спомням онова, което видях в дома на моя стар познат дядо Къдрю. В селото пристигнах в неделя сутринта, преди да беше викал говедарят.

Не исках да заваря моите стари познати в залисия, та свърнах в кръчмата на Диньо да пия един чай и да почакам, докато започнат да напъждат говедата. Но още не бях прекрачил прага на кръчмата и пред мене, вместо кръчмаря се изстъпи дядо Къдрю, когото баба Къдрювица била проводила за вощеници.

Стреснат от моето появяване, дядо Къдрю отстъпи крачка назад, поскляпа за да се увери, че очите му го не лъжат и сграбчи десницата ми. Смутен от неочакваната среща и рядката сърдечност, аз едва смогнах да отвърна на поздрава му.

Диньо кръчмарят, който през това време тропаше из бакалското отделение, подаде глава и като ме видя, отри ръце в престилката си и ми подаде ръка. След това започна да ме разпитва как съм, що съм, но дядо Къдрю ме прехвана през плещите и ме поведе.

* * *

Баба Вела ме посрещна с измърсени ръце, извинявайки се, че не може да се ръкува.
- Заговезни е, синко, та… хъ, залисах се, че забравих да те попитам как си… Здрав ли си?

В това време вратата се отвори и влезе син й Митьо. Той се спря до вратата, помисли малко и дойде да се ръкува. След него, притискайки се едно в друго, нахълтаха в стаята децата.

Подканени от баба Вела, те избърсаха влажните си и хладни нослета по ръката ми, от желание да ме поздравят така, както ги е научила баба им. После се спуснаха и се покатериха по гърба на баща си, който се беше присвил на хасъра до мене.

Баба Вела намери това за неприлично и ги смъмри. Децата се спогледаха. Те като че ли си казаха с очи нещо и се спуснаха върху котката, която лежеше край огнището.

- Мирно де! - скара им се пак баба им. - От вас човек не може да си чуе думата. Хайде идете пуснете агънцата от плевнята на припек и си поиграйте.

Децата сякаш това и чакаха. Те захлопнаха вратата и пискливите им гласчета заглъхнаха нейде зад къщата.

- Тежко, синко, тежко се гледа този пепелчук. Булката, Бог да я прости…

Баба Вела не довърши. Сълзи напълниха очите й.

- Господева воля, - казах аз.

И за да прекъсна тъжния разговор, излязох да нагледам коня си. След мене излезе и дядо Къдрю.

Той се завъртя около купата, наскуба малко сено и го разстла пред Дорча - моя кон - които още не беше доял сложеното му по-рано. Сладък дъх се разнесе от сухото, но все още зелено сено. Този дъх неволно ми напомни за просторните дядо Къдрюви ливади.

И тъй силно ми се прищя да се поразходя из тях, че аз веднага съобщих на дядо Къдрю желанието си. Той кимна глава в знак на съгласие, поучи ме откъде да мина и ме изпрати.

* * *
Върнах се късно. Дядо Къдрю ме чакаше, седнал на хасъра до огнището, и спокойно пушеше дъбовата си луличка. Той ме посрещна с усмивка и ме попита къде се забавих.

А баба Вела грабна и сложи паралията. Децата скочиха. Баба им забележи, че докато се не прекади, не бива да се пипа нищо от софрата и начена да насипва гозбите. В два калайдисани сахана тя скупчи зельови сърми с булгур, а в други два кокоша яхния.

После бръкна с голяма дървена лъжица в окаденото гърне до огнището и насипа в две шарени паници хошаф. Тях тя постави откъм моята и дядо Къдрюва страна. Види се, побоя се да ги остави пред децата, да не би някое да загреби преди кадидбата.

След това отхлупи връшника и извади из огнището тава с баница, която обърна наопаки и я разкъса с ръце. С парчета баница тя загради всичко онова, което бе сложила по-рано. Не зная защо, хляб не наряза. Само опря един до паралията, но след като дядо Кърю прочете къса молитва и пъхна кадилницата под носа на всеки да се прекади, тя го вдигна.

Пръв начена дядо Къдрю. След него баба Вела, подканвайки и мене. Децата като видяха, че баба им дърпа средата на къса баница, весело се спогледаха и лакомо заръфаха тлъстата баница.

Баба Вела, види се, взе за неприличен начина, по който те ядяха и кротичко ги поучи. Но те все тъй лакомо гризяха, не забравяйки в превара да предупреждават: „Бабо, крайчето на мене”.

Дори малкият го докара до сръдня. Като видя, че Митко взе крайчето, което баба му му обеща, ревливо извика: „Бабо, ъ-ъ-ъ” - изкриви устнички и хвърли своето парче баница върху сърмите.

Той понечи да стане да се търкулне на хасъра и зарита, но баща му го хвана за охлузената фустичка и той тупна на мястото си. Дядо Къдрю посегна и му даде крайчето от своето парче, думайки му: „Ее, нали се простихме!”

След още няколко закачки, сръдни и съвети, заговелката свърши.

Баба Вела грабна паралията с всичко останало и я сложи до огнището. Децата скочиха и се струпаха около дяда си. Искаха да им върже халвата.

- Чакайте да премете баба ви!

Баба Вела бръсна осеяния с парченца баница хасър и приседна на триножничето.

Дядо Къдрю стана и завърза парче халва за една от окадените греди. Децата се навъртяха около него.

- Чакайте! Ще ви вържa по-напред ръцете, - каза дядо им…

Те седнаха. Баба им измъкна изпод хасъра черен сукар и завърза ръцете им. След това ги нареди едно до друго. Дядо Къдрю размаха парчето. Децата лакомо отвориха устица и се спуснаха. Силно залюляното парче целуна жестоко жадните устица и отбегна. Някой от лакомците изохка. Дядо им присегна над тях и улови конеца.

- Отново! - изкомандва той.

Те пак се наредиха, облизвайки се. Този път бяха в полукръг. Дядо им размаха халвата. Пак - нищо. Тогава дядо Къдрю прехвана конеца, издигна парчето над главите им и без да чака да се наредят, го пусна.

Сега стана нещо неочаквано. Малкият ревлив Пенчо, чиито ръце бяха вързани по-хлабаво, измъкна ръката си, улови парчето и с все сила помъчи да го натъпче в устата си. Всички ахнахме. Митю и Ваню изпищяха. Стреснат, Пенчо изпусна парчето и се гмурна в скута на баба си. Баща им присегна и взе парчето.

На него личаха белезчета от малки немощни зъбенца.

Очите на Митю и Ваню светнаха. Те се хвърлиха върху баща си, но той ги възпря.

Закачиха наново халвата. Митю и Ваню се наредиха, но Пенчо, въпреки многото канене не вдигна глава.

- Отделете неговия пай, - застъпих се аз.

Дядо Къдрю измъкна из навущата си голям нож, отряза парче от халвата и го подаде на баба Вела.

Сега Митю и Ваню застанаха един срещу друг. Дядо им пусна халвата. Митю я проследи и без да й позволи да иде до Ваню я улови. Ваню се стрелна и го чукна с глава в челото, но това не му попречи да отгризне доста голямо парче от халвата.

Дядо им пак пресегна да прехване конеца, но Ваню го изпревари, протегна вратле и докопа парчето. Дядо Къдрю дръпна парчето, но конецът се скъса и халвата остана в устата на малкия хитрец.

- Ваньо! - изкряска баща му.

- На! - през смях подаде халвата Ваню. Баща му взе парчето и им го подели.

- На, изяжте я, че мирясайте!

Те грабнаха пайовете си и се строполиха около баба си, където уморени, скоро заспаха.

Скоро си легнахме и ние. Но аз дълго не можах да заспя. Не че ми беше неудобно. Баба Вела се беше постарала да ми постели като на владика. Но мисли, мисли по всичко онуй, което видях тая вечер, ме носеха.

* * *
На другия ден се събудих, когато слънцето се беше показало. Баба Вела приседнала до огнището, изтриваше с пепел съдовете.

Встрани под тежка китена черга сумтяха морните й внучета. До главите им черната котка ближеше дясната си лапичка и грижливо се миеше.

Дядо Къдрю и Митьо бяха излезли. Заварих ги че обседлават Дорча.

След час аз се разделих с моите познати.

——————————

сп. „Детски живот”, г. 3, кн. 5, 1932-1933 г.