Романистът на третото поколение

По това заглавие списание „Нация и политика”, кн. 4 . публикува една малка статия, която ние препечатваме.

…Случайно узнахме от едно списание, че библиотека „Българско творчество” издава в 12 тома (4000 страници) съчиненията на Симеон Дановски.

Симеон Дановски не е от Пен-клуб;

не е от писателските съюзи;

не участва в никакви писателско-родолюбиви инициативи;

не е пращан от държавата делегат по всевъзможни конгреси;

не е бил синекур, нито е кандидат за такъв;

не е от групата „Златорог” и въобще не се числи в никоя група.

Симпатичен е, защото е млад; силен е, защото е сам. „Литературните кръгове” още не са го признали и това е негово достойнство.

Правдивата оценка идва от там, откъдето не е очаквана:

Проф. Густав Вайганд: „Вашият роман ми направи такова дълбоко впечатление, каквото само малко други книги из българската литература”.

Петко Росен: „Симеон Дановски е едно феноменално дарование. У него има нещо ненашенско: плодовитост, свобода на разказване, сценировка. Веднъж Тодор Траянов ми казваше, че Дановски е българският Балзак”.

Иван Карановски: „Tpябва да с е отбележи, че за съдбата на тоя даровит автор литературната критика не може да има абсолютно никакво значение, ако се опитва да бъде неблагоприятна. Който се съмнява в това, нека си

спомни съдбата на Емил Зола във Франция”.

Вера Бояджиева: „Един двадесетгодишен в ролята на социален обвинител…”

Обвиняват го, че бил нескромен. Ние го поздравяваме, че не е сервилен.- вместо да си чупи гръбнака за държавни подаяния, той мъжки се бори за своето парче хляб.

Третото поколение може да се гордее с таланта, смелостта и социалния усет на своя романист - Симеон Дановски.

——————————

в. „Варненски новини”, г. 24, бр. 3959, 22.06.1935 г.