Георги Граматиков

Освобождението на българския народ от османско иго идва в резултат на националноосвободителните борби на българите и Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. Обявяването на войната през април 1877 г. се посреща с възторг и надежда от българското население. Сбъдва се вярата на българския народ, че “Дядо Иван” не ще го остави сам в тежката му борба срещу вековния османски поробител.
Изигралата съдбоносна роля в живота на българския народ, Руско-турската война е събитие, дълбоко преживяно от народа ни. Това създава условие за възникване в българското народно поетично творчество на нов цикъл исторически песни, чийто основен мотив е Русия. В тях народът е дал поетичен израз на дълбоките чувства на благодарност, възторг, преклонение и безпределна обич към руските освободители. Те разкриват представите на народа ни за Русия, голямата любов, наслоявана от векове, желанието на българина за свобода, участието му във войната и т. н.
Темата за Русия и Руско-турската война и нейното отражение в българското народно поетично творчество в национален или регионален обхват е занимавала много наши фолклористи.
На народните песни от Тракия е отделено също внимание и между тях има такива, които следват една твърде богата и стара поетическа традиция - възпяването на руския народ и Русия като закрилник на поробения български народ, като условие и надежда за освобождение.
Записаните варианти на песни на тази тема от селищата на Тракия са още едно доказателство за тяхната жизнеността и битуване, и днес в песенното творчество на народа ни.
Записани в наши дни тези песни носят белега на една по-нова поетична традиция и са претърпели в голяма степен художествена еволюция. Понякога тези песни имат чудновато съдържание, смесват имена и събития, дават твърде наивна представа за подготовката и хода на войната, но същевременно свидетелствуват за интереса, който нашият народ проявява към международната политика и международните събития, където се е разисква за положението на българите.
В хода на войната и населението от Тракия се включва активно в оказване помощ на руските освободителни войски. Десетки българи участвуват в редовете на Българското опълчение и воюват рамо до рамо с руските воини.
Песните, посветени на Руско-турската война както в цялата страна, така и в Тракия, тематично се отнасят към отделните по-решителни моменти от нея - преминаването на Дунав, боевете при Шипка, Стара Загора и Плевен.
Освен това тези песни обхващат още Цариградската конференция, Берлинския договор, както и мотиви за лични отношения между руски войници и българското население. Но във всяка песен се величае могъществото на Русия и храбростта на руските войни. Появили се преди, по време и след войната, повечето от песните имат местен произход и са построени върху основата за наследената фолклорна традиция.
Първата песен, чието съдържание сочи точно времето на възпяваното събитие, е за началото на емигрирането в Русия. Песента представлява интерес с историчността, която не е застъпена в нито една друга песен от Тракия. Мирчо войвода моли майка си, която се грижи за “дребните” му дечица, да избягат в “стара Русия”.

Мирчо майци си думаше,
- Събирай, мале събирай,
Мирчеви дребни дечица,
Че щем бяг да бягаме,
Там горе в стара Русия…

Като съчетава сюжета на изселванията на българите в Русия с турските насилия, народният певец е изразил в края на песента вярата, че:

… Колете, турци, бесете
и за вас примка държете,
нашата е вяра голяма,
нашата се вяра не крата,
аз имам братя в Русия,
наскоро смятат да дойдат… 2

С идеята си за непреклонната воля за свободен живот на българина, тази песен е една от най-хубавите песенни отражения на идеята за свобода и вяра за помоща от Русия.
По време на османското робство в много случай девойки и млади жени са постоянно подложени на унижения и отвличани от турците. Повечето от тях стават робини, биват потурчвани, а в много случаи някои от тях са принудени да се омъжат. Тази действителност е всекидневна през годините на робството и затова често бива възпявана. Много от тези случаи са представяни в силно драматични творби. Характерна песен от Тракия, която отразява произволите на турските власти над български девойки, е “Турци делба делили”.

Турци делба делили,
по две, три бели българки,
а на пашите по седем.
Най-подир е останала,
Една ми бяла българка
На име Тодорка.

Вместо да се подчини на робската си участ тя намира сили, за да се противопостави на поробителя. Надеждата й за освобождение идва от Русия, където “Московският император”, “събира войска безбройна” и стига до “бял Дунав”:

Тя се викна провикна,
- Няма ли нейде никого,
да дойде да ма отърве
от тия турци, проклети!
Гласът й литна, долетя,
чак до Москва долетя,
до Московския император,
като ми Тодорка зачува
събира войска безбройна.
Тия донски казаци,
Те са на път тръгнали,
До бял Дунав стигнали. 3

И в тази песен чрез думите на поробената девойка народният певец е намерил начин да изрази своята вяра и надежда, че от Русия ще дойде неговата свобода. Народният певец не намира по-силен израз от сравнението на руската войска с донски казаци, които са станали символ за българина на смелост и сила.
Най-разпространената песен в Тракия е “Царят е хабер проводил”, чието възникване можем по-определено да свържем с историята; тя отразява събитие от преди близо двеста години - Руско-турската война през 1768 г. Тази война е произвела силно впечатление на обикновените хора както с обстоятелството, че става при царуването на жена, така и поради широко разпространеното на Балканския полуостров известие, че Русия се бие за християнската вяра. 4
Във връзка с войната от 1768 г. е навярно и мотивът за желанието на руския цар да превземе Малта, въпреки че певците го свързват обикновенно с името на Александър II и ген. Гурко, като ръководители на военните действия в България по време на Руско-турската освободителна война от 1877 - 1878 г. Песните, свързани с техните имена, често се отнасят до други имена и събития, станали при други руски царе, дава се твърде наивна представа за причините и хода на войната и т. н.
Така мотивът в песните, свързани с нападението на Малта от турците през втората половина на XV в. и поредната Руско-турска война от 1768 г., когато руската флота се явява в Средиземно море и в турски води, се използува от народния певец в нова преработка и се допълва с нови моменти.
Във варианти от селата Каснаково, Добрич и Черногорово, Димитровградско, руската войска, командувана от ген. Гурко, не превзема Малта, защото:

… Малта е с тесни сукаци,
не може кон да играе,
не може сабя да върти… 5

В един вариант старият мотив за превземането на Малта се допълва в съгласие с народните концепции за вечната победа на русите:

Царя е хабер проводил,
на Гурко капитана,
що прави Гурко да прави,
скоро и бързо да дойде,
нейде ще го проводя,
във Малта ингин касъба,
и Малта наша да стане.
Зачул го Гурко, ще иде,
Във Малта ингин касъба.
Гурко си конче възседна,
татка му пари броеше,
майка му дрипи събираше,
братя му пушка чистеха,
сестри му ножи миеха,
булче му диван седеше,
мъжко му дете държеше,
и царе люто кълнеше.
“Бог да те убие, царю,
дето си война повдигнал,
със тия дребни солдате,
не знаят сабя да въртят,
не знаят с пушка да стрелят”.
Дете от пелени продума:
“Мълчи ма мамо, не кълни,
цар са и господ не кълнят,
цар е, мамо, на земя,
господ е, мамо, на небе.”
Гурко при царя пристигна,
със негова войска голяма.
Гурко ми Малта превзема,
Малта е наша станала. 6

Във варианта на същата песен от с. Черногорово, Димитровградско, името на ген. Гурко е заменено с “Руси, русо казаче”, а царят, който го праща да превземе Малта не е свързан с името на някой от руските царе. 7
Макар тези варианти на песента “Царя е хабер проводил” да са създадени най-рано и да отразяват далечни събития, те са най-разпространени, защото народът ги е осъвременил, като ги свързва с Руско-турската освободителна война.
Дълбоко раздвижените народни надежди за освободителната мисия на Русия пораждат тези варианти на една и съща песен, които по брой и по териториален обхват могат да се сравняват само с песните на Освобождението. 8
В една песен от с. Славяново, Хасковско названието Малта е заменено с Варна. Че наименованието Варна тук идва по напълно външен път вместо Малта личи и от начина, по който я представя песента. Заместването ще да е станало след завземането на Варна от войските на Николай I, който лично е бил в щаба на Дибич Задбалкански пред обсадения град през 1829 г. (песента е записана през 1958 година от Р. Ангелова). 9
В стремежа си да подчертае могъществото на руската войска народният певец представя Варна като непревземаема крепост. Интересното в тази песен е и това, че се прибавя един нов момент: желание за мирно овладяване на града.
Една песен с формата на величавите юнашки песни, подчинени на силната поетическа традиция, при която твърде често явленията на реалната действителност се отразяват чрез митологическите образи, е “Мома Катерина”. От песните за Руско-турската война от 1768 г. тя е най-голямата.
По отношение на своята жанрова характеристика тази историческа песен има голямо сходство с юнашките песни. В нея преобладава фантастичното и чудесното. Юнашките подвизи на “Мома Катерина” народът е отразил до величави форми. Тук народният певец е свързал митическия образ с името на Екатерина II, по чието време се води войната и дейността ? е въздигната до юнашка висота.
Образът е нарисуван, като народното въображение се старае да възвеличи подвига на “московската девойка”. Надарява девойката с необикновена физическа мощ. В нейния образ народът е въплътил своята надежда, че Екатерина II ще го освободи от омразното османско робство.

Завардила беше, море,
мома Катерина,
мома Катерина, море,
московска девойка,
капитанска щерка, море,
черната ни земя
и Бялото море,
та ми поставила, море,
дор три караула,
че си седнала море
в хладна механа
обяд да обядва, море,
Още не е яла,
първо караулче идва
и на мома дума:
- Мари моме Катерино,
московска девойко,
капитанска щерко,
защо не излезеш,
вънка да погледнеш
Бялото ни море,
черно почерняло,
с турски черни гемии,
а черната земя,
бяла побеляла,
с турски бели чадъри.
Тя си не повярва, море,
вънка не излезе.
Второ караулче
и той пристигна.
И той това й казва
тя и на него не повярва,
и трето караулче,
и той се провиква:
- Мари моме Катерино,
московска девойко,
капитанска щерко,
мари що не излезеш,
вънка да погледнеш,
всичко побеляло, море,
с турските чадъри.
Тя от механа излезе,
чудо да си види,
а си заповяда, море,
мома Катерина:
- Я ми изкарайте море,
черкезка кобила,
изкарайте, оседлайте!
Двама й юзда държаха,
трима й седло туряха,
че се качи мома Катерина,
та си юзди стръска,
кобила да разлюти,
та си сабя мома извади,
че се спусна мома,
из турските чадъри.
Първа му дружина турска,
със конче измачка,
втора ми дружина турска,
със сабя изколи,
трета ми дружина турска,
в море извади,
че се върна, море,
мома Катерина,
че си седна, море,
в хладна механа,
да яде и пие,
и да чака, море,
руските войници,
та да видят, море,
що е чудо сторила,
що е чудо сторила,
мома Катерина! 10

Тази песен е възникнала като юнашка по повод на руско-турската война от 1768 г. и се свързва не само с Екатерина II, но и с руските войници, които ще видят, “що е чудо сторила, мома Катерина, московска девойка!”. В песента на преден план изпъква народностно-героичната страна и представата за необикновената физическа мощ на девойката. Тази представа се свързва с вярата в неизбежното тържество на справедливостта, с един своеобразен хуманизъм. Увереността в силата на Русия е образно изразяване на вярата, оживява в сърцето на целия народ, че тя ще го дари със свобода.
От вниманието и интереса на народните певци не е убягнала Цариградската посланическа конференция, свикана по настояване на Русия. В песен от с.Славяново, Харманлийско, Цариградската конференция е представена със събирането от двете страни консули, които да решават въпроса за “България царство да има”, но те отказват да освободят българите. Само руския консул се обявява в защита на българските интереси. Със забележителен исторически реализъм е предадено отношението на останалите консули, които не подкрепят идеята за освобождаването на България.

Събират ми се набират,
от девет страни консули,
въпроса да ми решават,
въпроса за България,
България царство да има.
Първи са холам обади,
американския консул -
България царство да няма.
Втори са холам обади,
английския консул -
България царство да няма.
Трети са холам обади,
турския върли консул -
България царство да няма.
на България права да не дават,
че българе са бунтовни.
Руският млад консул,
право на крака стана,
че ръце нагоре вдигна
и високо холам викна:
“България царство ще има,
на България права ще се дава.” 11

В друг вариант на същата песен от с. Тънково, Хасковско, конференцията е свикана в “Берлина града голяма”, където се събират “Дор седем сили царьови, всичките жребий да теглят, на кому ще се падне, България да освободи”. По-нататък в изложението е отразено руското участие в конференцията, представено от Александър II и брат му Николай. 12
Независимо от това, че е спазена историческата правда за конференцията, основните исторически обстоятелства са правилно схванати и народният певец изтъква винаги решаващата роля на русите. Тук личи и идеализацията на руските царе, които се застъпват за България и са символ на народа в миналото на величието на руската земя и на благоденствието на братския руски народ.
Идеализирането на цар Александър, че той ще освободи българите от турско робство е представено в песента “Мама Александра думаше”.

Мама Александра думаше,
сино Александре, Александре,
защо си, сино, кахърен,
кахърен, сино, тъжовен,
Александър мама думаше
как да не съм, мамо, кахърен,
кахърен, мамо, тъжовен,
петстотин години как стана,
нашите братя българи,
под турско робство да пъшкат.
Мама Александра пак дума:
Сино, Александре, Александре,
и туй ли да та науча,
събери войска голяма
и ги в българско заведи,
братята мили отърви! 13

Вярата, че Русия не ще остави българския народ в робство често получава съвсем конкретен израз във фолклора. До какви размери стига тази безгранична вяра показват песните, според които турците възпират и заличават следите на произволите си, “че ще да дойдат руснаци, руснаци донски казаци”.

Турци са холам събрали,
от седем села хората,
в Гьонели село голямо.
Там са ги всички събрали,
всички са холам изклали,
само една мома остана,
само една мома Иванка.
Тя се в долапа закрила
и тя е всичко зачула!
Турци са турско думали,
носете вода студена,
мийте черква кървава,
че ще дойдат руснаци,
руснаци, донски казаци! 14

Отзивчивостта на Русия към робската неволя на българския народ, причините и целите на войната са изразени в песни от селата Славяново и Иваново, Харманлийско. 15
Варианти, близки до тези, има и в селата Минерални бани и Динево, Хасковско. В тези песни ужасите, на които бива подхвърлено невинното българско население от настървените черкези, татари и др., са предадени твърде живо, внушително и картинно. Необикновенно, а може би наивно-романтично в края на песните е пристигането на руските войници “със сиви сербез атове”, за да спасят изпадналата в беда девойка. И в двете песни, независимо че са от различни селища, се пее за “Димка караатлийка”. Вероятно в песните е отразен реален случай за отвличане на девойка от с. Караатли (дн. кв. Черноконево, Димитровград). Наред с това се говори за пристигането на руските войски в с. Каяджик (дн. кв. Раковски, Димитровград), съседно село на Караатли.

Русия дойде в Каяджик,
три дена теллар позовал,
който за вяра желае,
да бяга да избяга,
който за имане желае,
във турски ръки да флене.
Всички чули, бягали,
Димкина майка не чула,
не чула и не бягала.
Тя си на Димка думаше:
- Стани си Димко, събери,
твоите ризи ленени,
ленени и копринени,
и Димка стана да събира
и га на двора погледна,
двора се пълен напълнил,
кърджалия, дахлия
и еничери помаци.
Турчин на Димка думаше:
- Димко ле, караатлийко,
хайде със мене да дойдеш,
та че я хвана за ръка,
за ръка за вита гривна,
че си я метна на конче,
на конче, та зад него си,
че кат се Димка извика:
- Боже ле, мили господи,
няма ли нейде някого,
да дойде да ме отърве,
от турци проклети.
Отде са холам зачули,
тия руски войници,
на път са Димка стигнали,
със сиви сербез атове,
на пътя са турчин стигнали,
и му главата отрязали,
и са назад върнали. 16

Безспорно тези песни отразяват и историческата истина за хода на войната в Тракия, тъй като първата среща на българите от района с руските освободители става през юли 1877 г. при гара Каяджик. Вестта за освобождаването на Каяджик се разнася бързо в този район на областта. От близките селища тук идват десетки българи, за да видят всичко с очите си и да се порадват на своите освободители.
Но радостта от освобождението трае кратко. Армията на Сюлейман паша е стоварена на гара Търново Сеймен (дн. Симеоновград). Руските войски, намиращи се в с. Каяджик, веднага се изтеглят към Стара Загора. Останали без защита, местните българи започват подготовка за отбрана. Такава подготовка започват и всички български села около Каяджик. Пристигналите башибозуци се нахвърлят срещу българското население. Опустошени са селищата Караатли (Черноконево), Каяджик /Раковски/, /дн. Димитровград/, Брод, Меричлери, Димитровградско, Търново Сеймен, /дн. Симеоновград/, Хасково и много други. Тези събития са станали обект на народния певец, който не губи вярата си, че отново ще дойдат руските освободители. 17
В някои народни песни Руско-турската освободителна война е свързана пряко с борбите на българския народ за национално освобождение. Тук, от една страна, е показано положението на българския народ под османска власт, а, от друга, и усилията му да направи достояние зверствата на турците пред руската общественост. Както и при другите песни, тази песен се свързва и актуализира с победния ход на войната.

Нашите братя българи,
не можат веке да търпят,
как старите подред колели,
младите роби вземали.
Много комити станали,
и са в Балкана отишли.
Шишмана Тодор от Хасково,
той бе първата комита,
той бърже писмо написа,
и го в Русия изпрати.
На писмо пише и моли,
по-скоро да привтасате,
че са туй тегло не търпи,
много ни турци измъчват.
Ах, тия братя руснаци,
всички на крака станали,
към България тръгнали.
Дунав се силно вълнува,
с коне Дунав преплували,
и в България пристигнали,
и са на Шипка отишли.
Силен са огън открили,
Много са жертви паднали,
ала са турци сразили. 18

В тази песен, записана от с.Орлово и в един друг вариант от с.Тънково, Хасковско, се представя “Шишман Тодор от Хасково” като изразител на народните тежнения, който пише писмо до Русия. Народният певец е използувал историческата истина за Христодул Шишманов от Хасково, но по-късно в една от песните му е приписано участие във войната, а името му от Христодул се променя на Тодор. Важното в случая е обаче отношението на народните певци към събитията в Хасково и участието на Христодул Шишманов в националноосвободителните борби на българите. Особенно е подчертана активната му обществена дейност, който пише писмо до Русия, в което “пише и моли, по-скоро да привтасате, че са туй тегло не търпи”. 19
Историческата достоверност на тези две песни трябва да се търси още в една посока - в оценъчния момент, в основната оценка, която се дава на дейността на Христодул Шишманов в общата борба на българския народ за освобождение. Тези песни не възпроизвеждат и не копират конкретно дейността му, а дават израз на осъществяването на народните стремежи и идеали в лицето на този влиятелен българин. Народните певци дори променят фактическата страна на делото на този българин, търсят контрасти или прилика във всенародната борба за национално освобождение. Активният общественополезен труд на Христодул Шишманов се превръща в своеобразна вяра на българите, че той може Русия да моли за да ги освободи, а когато започва войната, той взема участие в нея. В края на тези песни жизненият материал се подчинява на установената изобразителна традиция в почти всички песни за Русия, Руско-турската война, и идването на руските освободители.
Тези две песни показват една историческа личност с неговото будно създание, с неговите идеали и добродетели, с неговите нравствени закони, и човешки търсения, които той отдава за националноосвободителното движение.
Идеята за жадуваната национална независимост, съчетана с целта на Освободителната война и с нейното обявяване е получила художествен облик в най-много народни песни. За да представятнравствения подвиг на русите и техния героизъм, народните певци използуват най-силните контрасти и хиперболи, най-художествените епитети и сравнения, като ги съченават с нови емоционални образи и картини.
Не във всички песни народът е съумял да предаде настроенията с еднаква сила, но чувствата са едни и същи. В почти всички тези песни има призив към народа.

Седи Калина в градина,
тъжна си песен пееше,
и към гората гледаше,
българи да я зачуят,
а турци да не я разберат,
каква и беше песента.
- Чуйте ме, братя българи,
братята руси тръгнали,
от робство да ни отърват,
слизайте от балканите,
братята руси срещнете!
Чули българи, разбрали,
слезнали от балканите,
братята руси срещнали,
заедно турци гонеха,
гонеха и прогонеха… 20

Тръгването на руските войски и преминаването им през Дунава е отразено в народните песни с особено голям възторг, като сърдечното посрещане на русите е съпроводено с един безмълвен жест, който говори повече от най-силните думи.

…чембери свалиха
пътето постилаха… 21

Посрещането на руските войски е празник за народа:

…….Бързайте да се премените,
цветя, букети да вземем,
надолу да си излезнем,
руснаци да си посрещнем. 22

Най-често настъплението на руските войски е представено като “черен, тъмен облак” или “облак дъждовен” - един любим похват с отрицателни сравнения.

……Нито е облак дъждовен,
нито е, синко, снеговен,
ала са руски солдати,
Дунав, синко, минават,
в България, синко, дохождат,
народа да освободят,
от тежко робство голямо. 23

Тия сравнения на певците са средство за по-живо изобразяване на събитията, начин да се характеризира руската армия, да се покаже нейната сила и хуманен характер:

……Нито са мома открали,
нито са дюкян обрали,
най са руснаци надошли,
нази от робство да отърват. 24

Народните песни от Тракия проследяват хода на военните действия и по-големите сражения по време на войната. Но боевете край Плевен, Стара Загора и Шипка тук са намерили най- голямо място. Докато боевете при Плевен и Шипка са предадени твърде общо, то тези за превземането на Стара Загора и отстъплението на руските войски заемат особено място поради значението на тези събития за населението от Тракия.
Посрещнала възторжено руските войски и българските опълченци, Стара Загора скоро трябвало да понесе зверското отмъщение на турските башибозуци и армия. Градът е опожарен, а голяма част от населението изклано.
Най-пълна картина на тези събития е нарисувана в песента “От Плевен турци слязоха” от с.Калугерово, Симеоновградско. В песента се разкриват картини на ужаси и насилие, на изключителни страдания и скръб на българското население.

От Плевен турци слязоха,
слязоха, в Зара влязоха,
във Зара, Стара Загора.
Почнали бой да се бият.
Малко са много бой били,
педя куршуми станало,
лешове като снопове,
старите хора, мале ле,
конюм под ноги тъпчеха,
малките деца, мале ле,
живи ги на щик набиват,
момите, млади булки,
тях ги робини караха.
Закарали ги, мале ле,
във Заарски бахчи голями
гладни и жадни горките.
Темен се облак задало,
облака силно прогърмя,
кървава роса порося,
та оросило, мале ле,
на Осман паша пешкира,
пашата телар позова,
робините да разпръсквате,
децата зян да не правите. 25

Кръвопролитните боеве и защитата на Стара Загора са един от най-ярките изяви на българо-руската бойна дружба. Градът е из основи разрушен и опожарен, а гражданите му избити. За тези трагични събития е създадена песен:

Сърбянка, млада девойка,
тя посъбра, тя понабра
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем
все руски донски казаци.
Че ги Сърбянка поведе,
и на бате си думаше:
- Що стоиш, бате, що чакаш?
Турчина глава подигна,
във Заара, Зехтин касаба,
къщите горят и палят,
българи не останали…
Хем колят, бате, хем бесят,
На всеки сокак бесилка… 26

Боевете между турските войски, руската армия и българското опълчение в хода на войната народният певец е изобразил много образно, използувайки сравненията:

Куршуми летят, Янке ле,
като градушка, Янке ле,
ножове лъщят, Янке ле,
като ледове,
солдати падат, Янке ле,
като на нива чести снопове. 27

В песните за боевете на Шипка и Плевен особено е подчертана силата на руската армия. Изтъква се бойната дружба между руси и българи. На Шипка се бият руснаци и българи, а когато на руснаците се свършват куршумите, се обръщат към българите:

Българи, мили братчета,
сбирайте дребни камъни,
удряйте колко можете,
дорде ни помощ пристигне
от горе от славна Русия. 28

Боевете при Плевен и успехът на руската армия се свързват и с успеха при Шипка:

……руска войска пристигна,
та ги от Плевен погнаха
и ги на Шипка свалиха. 29

С победата на Шипка руските войски се насочват към Цариград. Отстъплението на турската армия е съпроводено не само с жестокости към местното население, но и със заличаване следите на престъпленията.

Отдолу иде пашата,
пашата ингилишката,
с ингилишките консули.
Пашата дума черкези:
- Черкези, башибозуци,
копайте табии широки,
широки табии, дълбоки,
лешуве да си заровите,
да ва мускова не свари -
ей го мускова в Еския!
Носете вода студена,
черкува да си измийте,
и на черкува дувари,
да ва мускова не свари,
че няма хаир от вази! 30

В песента са използвани мотиви като “пашата ингилишката” и “ингилишките консули”, и то не случайно. Правилно почувствувал враждебното отношение на представителите на английската политика към българите и приятелското им разположение към Турция, народът ни го е отразил по съответния начин в песни, разпространени в много райони на България. 31
Освобождаването на България от османско робство идва до съзнанието на народния певец, когато иска да изобрази събитие с по-късна дата. Използуваното сравнение идва само да подскаже от колко важно значение е събитието, което е отразено в песента. Така в песента за “Лазар Маджаров” от с. Книжовник, Хасковско - участник и ръководител на чета по време на Преображенското въстание в Одринско - сраженията, които води четата, се сравняват от народния певец с тези от Руско-турската война от 1877-1878 г.

Пиле пиринско, орле странджанско,
на високо летиш, на широко гледаш.
Шу пушка пукат, турците хухак,
дали е Русия Плевен превзела,
или България в Цариград влезла.
Нито е Русия Плевен превзела.
Тука се бият се одринчани
на Маджарова вярна дружина.
Храбро се бият и кръв леят,
кръв леят до Цариграда,
и от Цариграда до Елбасана. 32

В народните представи след войната всяко начинание за решаване на националните възжделения на българите се преосмисля, като се има предвид резултатите от войната. Достигането на руската армия пред турската столица и по-късните стремежи на българската буржоазия за превземането на Цариград вероятно са повлияли на народния певец, който, за да повиши патриотичния възторг на българите от въстанието, използува сравнението за влизането на България в града, в който живее “омразният” турски султан.
Трябва да се отбележи и още едно обстоятелство. Тази песен е записана в друг вариант от с. Долен, Гоцеделчевско, която е много по-стара по произход. 33 Записана в ново време и в друг район, тя е претърпяла известна художествена еволюция. Върху старите образи са напластени нови представи, идеи и мисли.
Една песен, която се отличава по съдържание от всички останали, има характера на лирико-епическите песни. В нея лирическият певец е използувал стара картина, която се среща в юнашкия епос - събирането на моми, за да участвуват в бойни сражения:

Пустите турци, черкези,
моми български сбирали,
моми български сбирали,
та ги солдате правили.
Учили ги, научили ги,
оттатък бели Дунава,
с руснаци бой да се бият. 34

Два-три дни - до цяла неделя се били, но руският генерал Столетов е най-съобразителен и спира боя:

Били са два дни и три дни,
Били са цяла неделя.
Руски генерал Столетов,
най-храбър и най-разумен,
той на солдате думаше:
- Солдате, руски руснаци,
пълнете пушки бойлии,
точете саби френгии,
пълнете, пък не сечете,
това не са турци, черкези,
а са бели българки!

В това обстойно описание подробностите не са самоцел на певеца, нито дори средство за по-живо изобразяване на събитието, а начин да се характеризира руската армия, да се покаже нейната дисциплина, организация и цел. В песента е изменена историческата правда. Но по същество тази песен е само образно отражение на народната вяра, оживява в сърцето на цял народ.
Песните от Тракия, посветени на Освободителната война, по същество не се отличават от тези, разпространени в останалите райони на България.
В повечето случаи те не възпроизвеждат, не копират конкретните събития, а дават израз на народните стремежи и идеали в годините на османското робство. Върху техния фон са показани качествата на отделните личности във войната, събитията, отношението на народа към войната и братята освободители и т.н. Дори когато е необходимо, фактическата страна е променена коренно, търсят се контрасти или прилики.
Тези песни имат богато историческо съдържание, пълни са с исторически и нравствени позиции и с философски размисъл. Най-ценното е, че песните за Руско-турската война показват трайните национални положителни черти в едно велико изпитание на българската народност - годините на непосилното робство, вярата, упоритата съпротива и героичната борба за свобода.
В много от песните е показана исторически вярно картината на военните действия, историческите личности, обикновените хора с тяхната непоколебима вяра в освободителната мисия на руската армия, с техните идеали и добродетели. При това всичко е въплътено в един свят на проста и непосредствена, но силна и вълнуваща поезия, която отразява художествения гений на народа.
В тях историческите личности и събития са оценени от гледището на народа и неговите идеали, оттук и значението им за историята на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.

——————————

Бележки:

1. Петров, С. Русия и нашите народни песни. - Изкуството, г. III, 1947, кн. 5-6, с. 541-552; Примовски, А. Русия в родопската народна песен. - Български преглед, год. IV, 1949, кн. 2, с. 116-120; Огнянова, Е. Народни песни за Русия. - Септември, 1959, кн. 9, с. 150-154; Керемедчиев, Г. Руско-турската освободителна война в българските народни песни. ИЕИМ, кн. II, с. 395-434; Ангелова, Р. Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. и българската народна песен. - Освобождението на България от турско иго. С., 1958, с. 475-506; Ангелова, Р. Русия и руско-турските войни в българските народни песни. ИЕИМ, кн. IV, 1961, с. 137-186; Русия и Съветският съюз в българските народни песни. С., 1953; Манкова, Й. Песенен фолклор от Врачанско за Руско-турската освободителна война. - Освобождението на България и развитието на българската народна култура. С., 1978, с. 285-298; Петрова - Минчева, Т. Руско-турската война (1877-1878 г.) в народните песни от Великотърновския край. - Освобождението на България и развитието на българската народна култура. С., 1978, с. 275-284; Данчев, К. Новозаписани народни песни за Русия и Освободителната война от Пиринския край. - Освобождението на България и развитието на българската народна култура. С., 1978, с. 267-274; Манолов, И. Освобождението на България в народните песни от Пиринския край. - Освобождението на България и развитието на българската народна култура. С., 1978, с. 257-266; Керемедчиев, Я. Отгласът на Освободителната война в песенния фолклор на Странджа. - Освобождението на България и развитието на българската народна култура. С., с. 299-307.
2. Архив на РИМ - Хасково, отдел “Етнография”, арх. № 200, с. 23.
3. Пак там, арх. № 200, с. 11.
4. Ангелов, Р. Русия и руско-турските войни в българската народна песен, ИЕИМ, кн. IV, 1961, с. 144.
5. Архив на РИМ - Хасково, отд. “Етнография”, арх. № 200, с. 1,3,5.
6. Пак там, с. 17.
7. Пак там, с. 1.
8. Ангелова, Р. Цит. съч., с. 145-149; Райчев, А. Народни песни от Средните Родопи, С., 1973, с. 194-197.
9. Ангелова, Р. Русия и руско-турските войни в българската народна песен, ИЕИМ, кн. IV, 1961, с. 147.
10. Архив на РИМ - Хасково, отдел “Етнография”, арх. № 200, с. 27.
11. Пак там, с. 21.
12. Пак там, с. 4.
13. Пак там, с. 33.
14. Пак там, с. 6.
15. Ангелова, Р. Цит. съч., с. 155; Ангелова, Р. Руско-турската война през 1877 - 1878 г. и българската народна песен. - Освобождението на България от турско иго, С., 1958, с. 479.
16. Архив на РИМ - Хасково, отд. “Етнография”, арх. № 200, с. 19-20.
17. Баева, Зл. Освобождението на Хасковския край от османско иго, С., 1977, с. 6.
18. Архив на РИМ - Хасково, отд. “Етнография”, арх. № 200, с. 9.
19. Заимов, Ст. Атанас Узунов, С., 1968, с. 191; Колев, Б. В - к Хасковска трибуна, бр. 29, 11 март 1982, с. 4.
Във възрожденската история на Хасково родът Шишмановци играе важна роля в общественно-политическия, стопанския и културен живот на града. Негов най-бележит представител е чорбаджи Христодул Шишманов. Той е първият българин, който оглавява борбата срещу гъркоманите. Съветник в турския конак, той страстно брани интересите на българите, оглавява българската община. С негово съдействие се построяват църкви в някои селища. Издействува ферман за построяването на църквата “Св. Богородица” в Хасково през 1836-1837 г. Негова заслуга е поставяне началото на новобългарското училище в Хасково, открива девическо училище, финансира построяването на Централното българско училище. Умира през 1870 г.
20. Архив на РИМ - Хасково, отд. “Етнография”, арх. № 200, с. 14.
21. Пак там, с. 10.
22. Пак там, с. 8.
23. Пак там, с. 13.
24. Пак там, с. 3.
25. Пак там, с. 30-31.
26. Качулев, Ив. Български народни песни за Русия и Съветския съюз, С., 1953, с. 65.
27. Архив на РИМ - Хасково, отд. “Етнография”, арх. № 200, с. 18.
28. Пак там, с. 22.
29. Пак там, с. 29.
30. Ангелова, Р. Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. и българската народна песен. - Освобождението на България от турско иго. С., 1958, с. 494.
31. Пак там, с. 495.
32. Архив на РИМ - Хасково, отд. “Етнография”, арх. № 200, с. 29.
33. Ангелова, Р. Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. и българската народна песен. - Освобождението на България от турско иго, С., 1958, с. 485.
34. Архив на РИМ - Хасково, отд. “Етнография”, арх. № 200, с. 32.