Христо Недялков

Българският народ беше под робство - и това робство беше дълго и тежко - цели петстотин години!

И когато Европа се възраждаше, и се появиха великаните на човешкия дух, нашият народ тънеше в непоносимо робство - робство каквото малцина от народите са имали.

Народът ни се гордее с твърдостта си, с непоколебимата си вяра, да победи, да излезе невредим от веригата на страданията и тръгне по свой творчески път.

В края на XIV в., следствие на раздори и несъгласие - вътрешни и вън от държавата - България изпадна в робство.

И заредиха се кървави години, през които вярата за свободния ден уталожваше страданията.

И в дни на грабежи и убийства българинът с болка на душата пееше песните за Крали Марко, Секула детенце, Момчил Войвода, които освобождават поробени братя и храбро побеждават черни арапи.

В юнашките и хайдушки песни е отразен геройският подвиг на поробения българин и неговата воля и желание да бъде свободен и независим. Под този знак на героични борби протича българското възраждане.

От Крали Марко до Отца Паисия - и от Хилендарския монах до подвига на Ботева и Копривщенското въстание - е дълга верига от страдания и усилни борби.

И когато искаме да обхванем годините на робството, пред нашия взор се нареждат едрите фигури на големи, истински родолюбци, повели неравна борба за свобода.

И ненапусто върху бойните знамена на нашите хайдушки чети и въстаници има надпис „Живот или смърт”. Да победиш или да умреш - ето заветът на българина преди освобождението.

Не беше така лесно на нашите апостоли и възрожденци да подигнат народа за въстание. Страданието и робската неволя беше толкова тежко, че беше успяло да прокуди българите из планините и ги направи плахи и несигурни.

Ние знаем за безстрашието на Дякона Левски, Ангел Кънчев, Кочо Честименски, Бенковски, Волов, Каблешков и още много народни самоотвержени герои, които паднаха убити за свободата.

Към борците за политическо освобождение като прибавим и бедните монаси-тасидарии, основатели на килийни училища, зовът с опомняне на Отца Паисия, будната просветна дейност на Софроний Вратчански, Неофит Бозвелий, братя Миладинови и други просветители, които допринесоха за събуждането на народното съзнание и с това ускориха освобождението му.

Така всички - и малки и големи - ден и нощ, непрекъснато, в усилна борба изграждаха основите на свободна България. Пожарищата и жестоките кланета в Брацигово, Перущица и Батак изиграха също своята роля.

Те раздвижиха Европа…

Всяка година на 3 март чествуваме деня на освобождението. На този ден се прекланяме пред скъпата памет на хиляди борци, паднали в тежка бран за свободата на един малък свободолюбив народ.

Тази свобода, извоювана с непосилни жертви трябва да я заслужим и пазим като най-скъп дар, завещан от дедите ни.

Денят на освобождението да се превърне в ден на поклонение и благодарности - а така също и ден на оброк - да пазим свободата на Родината.

——————————

сп. „Духовна нива”, бр. 2, 1944 г. Подписано: Хр. Н.