Борис Марзоханов

Десетилетия оттогава. А тази дата е така прясна в съзнанието на всеки българин.

В нея се роди нещо велико, нещо епохално, нещо, което беше погълнало умовете на стари и млади, което беше скрепено върху въздишките на толкова вдовици и сираци, върху беззаветния героизъм на толкова свидни жертви. Свободата на България.

На трети март блесна Витлеемската звезда на българската държавна и национална независимост. На тази дата ние доказахме на човечеството, че сме достойни да имаме своя държава и че сме годни за велики изпитания, в името на нашите справедливи и човечни искания за свобода.

Светът ни чу. Но след като видя Перущица, Батак, Брацигово и др., той ни подаде ръка за спасение, но след като беше прегледал и обозначил в географските си карти всички изгодни бази и обекти.

В отговор на всички тия користни аспирации, съдбата пожела да предпостави още няколко светини, където безсмъртния български дух да се прояви отново.

Плевен, Шипка, Шейново и св. Никола утвърдиха нашето национално самочувствие. Подвизите, свързани с тези имена са неповторими в световната история.

„Ведно се биха живи и умрели” - казва Вазов и все пак изразът му е блед, за да представи истинския лик и величието на шепата опълченци.

Шепа герои, които по своята храброст надминаха добре школуваните войски и на неприятеля, и на освободителите.

Шепа мъченици прегърнали и скътали близко до сърцето си една велика идея: Свободата на тяхното отечество.

И успяха, защото не трепнаха нито от острието на триъгълния щик, нито от грохота на чиличения топ; успяха, защото най-силното оръжие е волята за освободен, независим и самостоятелен във всяко отношение политически и духовен живот.

Тази воля, координирана от нашите народни будители, беше искрата, която някога тлееше, а някога бляскаше като лятна мълния, за да окрили, подхрани и възвиси нашето национално самосъзнание.

Тя е, която даде пулса на цяла една епоха, окичена с беззаветен героизъм и несравнимо себеотрицание.

Нека не забравяме тази епоха; нека не пращаме в забвение бурния устрем и великия възход на цяла една епоха; нека не забравяме датата трети март, защото на нея се роди най-скъпото за нас - свободата на България.

——————————

в. „Арденска дума”, г. 13, бр. 546, 28.02.1943 г.