Георги Райчев

Из рубриката „Нашите поети и писатели за Родопа”

От десетдневния ни престой по онези местa останах с впечатление, че населението, редом с радостта си от освобождението, бедствува и скърби за изгубения си добър поминък, след като биде откъснато от Беломорието.

Второто ми впечатление е също тъжно - отнася се за българите-мохамедани. Стената между едни и други братя е почти гранитна. Живеят се два съвсем oтделни живота, без потик, без стремление едни към други.

Не знам дали се прави нещо против това, не видях. Но убеден съм в едно нещо: че много мъчно ще приобщим тези хора, ако работата не се подеме по съвсем други път.

Преди всичко да се убеди, да се принуди християнското население там да не се чужди от тях, да потърси и да приеме като свои истински братя българите-мохамедани.

Докогато нашите странят от тях - а те странят, считат ги като нещо по-низшо и чуждо, до тогава и онези ще живеят със съзнанието, че са паднали и че живеят зле, подобно на някогашните раи. Толкоз!

Не е по-утешително и третото ми впечатление. Тъжно беше завръщането ми от Смолян.

Половин час стояхме в колата, със запален мотор, и неволно трябваше да слушам една непристойн кавга, за някакви места в колата, между най-висшия там администратор и най-висшия магистрат!

Намесиха се и жените им. За двадесет минути научих какви са отношенията между най-първите и какви чудесии са ставали, като да бях живял цяла година между тях!

С такива власти нищо добро няма да постигнем.

Дано поне сега са отишли там хора с по-високо съзнание за работа и дълг!

——————————

сп. „Родопа”. г. 18, бр. 6, 1 юни 1939 г. Заглавието е от редакцията.