СИРАЧЕТА
СИРАЧЕТА
Вижте майката - вдовица,
и до нея две дечица,
поглед в книжките заболи,
шепнат тихо - полуголи.
В боя татко им загина
лани - есенес - година!
Трети помен вече правят,
своя татка не забравят.
Де оназ усмивка блага,
що ги срещаше на прага -
с радост бликнала в сърцето
да ги хване за ръцете?
Днес е глухо, днес е пусто,
само котката край пруста
се прозява и мяука -
днес е глухо, пусто - тука!
——————————
сп. „Здравец”, г. 2., кн. 1, януари, 1922 г.
ЗИМНА ПЕСЕН
Ех, веднъж да заледи
тази мъничка река!
С колко радост във сърцата
биха припкали децата
със шейните във ръка.
Ех, веднъж да заледи…
Колко смях и веселби
огласили би простора -
чуй на мъничките хора,
Боже, нежните молби!
Дай им студ да заледи
тази мъничка река -
с колко радост във сърцата
биха припкали децата
без умора край брега.
——————————
сп. „Здравец”, г. 2., кн. 2, 1922 г.
