ВЯРА
ВЯРА
Веднъж край малък кръстопът
поседнал ангелът да си почине,
ала отново като всеки път
човек задал се, без да го подмине.
Приседнал той до ангела на две превит,
отчаян, уморен и много тъжен,
изглеждал сякаш бил разбит
от мъка, никому ненужен.
Погледнал тъжно ангела смирен
и го попитал с болка във очите:
“Кажи ми, страннико с криле пред мен,
защо така съдбата ни редите?
Защо светът е толкоз лош,
къде са хората със чест, добрите?
Защо на злобата и алчността
днес всеки се прекланя лицемерно
и носи в себе си ненавистта,
и мисълта, че всичко тук е безнадеждно?
Без думи литнал ангелът в небето,
далече от покварения свят,
ала смилил се над човека във полето
и отговор му дал като на брат:
“Грехът, човече, всеки сам си носи
и всеки сам решава своята съдба
дали да следва пътя божи,
или да носи злото без душа.
Затуй добрите хора рядко срещаш,
те пазят се от злото по света,
но истината ти от тях ще чуваш,
отново ще изпиташ радостта.
Помни, че злото не е вечно,
създадени са хората с любов
и да изгубиш вяра не е грешно,
просто тръгни по пътя нов!”
Изчезнал ангелът небесен,
човекът пак към своя дом поел,
усмихнал се, подхванал песен,
да вярва в добротата се заклел.
СМИСЪЛ
Ти знаеш ли какво е мъка?
А чувал ли си плач на самота?
Откривал ли си светлина във мрака?
В най-грозното ти виждал ли си красота?
Ти сядал ли си нощем до морето?
Целувал ли си морските вълни?
Изпращал ли си залеза в небето?
Прегръщал ли си щастието в мрачни дни?
Изкачвал ли си върхове студени,
които молят за човешка топлина?
Говорил ли си с ветровете уморени,
от слънцето ти искал ли си светлина?
Нашепвал ли си на луната нежно
под звуците на летните щурци?
В живота си направил ли си нещо важно?
Постигнал ли си своите мечти?
Ако това в живота си не си направил,
а пътя си без цел си извървял,
ако ти никаква следа не си оставил,
тогава ти напразно си живял!
