Хинко Георгиев

ГНЕЗДО НА ДОН

Имам думи за тебе, Русия -
неизказани думи до днес.
Аз не мога в сърцето да скрия
всеки вписан от обич адрес.
Аз не мога пред близки и свои
да изтрия тая любов,
от която до смърт неспокоен,
ще се ражда поривът нов.
Имам думи неказани още.
Те ме будят даже на сън.
И изгарят студените нощи
на сърцето с внезапния звън,
от препуснали лудо тачанки,
от шейни под немирния впряг.
И трепти неразцъфнала гранка
там, край Дон, върху левия бряг.
Аз оставих сърцето си цяло
на вълните на тихия Дон.
И трепти над степта, засияло
като слънце, птиче гнездо.

***
Така е трудно всичко да забравиш,
да тръгнеш и по тоя път.
Следа върху земята да оставиш,
където други преди теб вървят.

Така е трудно да повярваш лесно
във думи на разплакани очи.
Подлецът да откриеш между честни
и честен от подлец да различиш!

ИЗПОВЕД

Аз искам да достигна твоя глас
през всичките ми болки и съмнения.
Да чувствам силата на тая власт,
с която съм закърмен от рождение.

Аз мога да греша, да ме боли,
да страдам от любов несподелена.
Виновен съм за всеки празен лист,
за всеки миг от кратко вдъхновение,

прахосан сред еснафския уют
на своето духовно безразличие.
Наказвай ме незнаен или прочут,
дори когато силно ме обичаш.

Наказвай ме сурово и докрай.
Защото всяка справедлива дума
от твоя упрек във юмрук побра,
за да разбиеш грешното безумие

на моята невинна суета -
от другите да бъда по-различен,
тъй както може само в песента.
Наказвай ме, аз пак ще те обичам.

ПОЕТ НА ЛУДИТЕ

Тия, лудите, бяха ми братя…
С тях прекарах във болнична клетка,
закован като гвоздей в стената,
някой с мене разчистваше сметки.

Обявиха ме луд и жестоко
се разправяха с мене, бедняка.
Психиатри ме гледаха строго
и надежди от никой не чаках.

А велможите спяха спокойно.
Бяха вързани бесните кучета.
Санитари - престъпници долни -
на морал и акъл са ме учили.

И привързан на твърда постеля,
ме приспиваха с шокове страшни.
Боже Господи, как оцелял съм
между тези убийци нещастни…

Всички луди сега са ми братя.
Те зариват площади и улици.
И трепери от стъпки земята ни,
след жестоката зима пробудена.

А велможите от портретите
като плъхове се изпокриха.
И се ражда във всеки поета,
и изгарят листи със стихове.

И душата докрай се разтвори,
птица пее на всеки в сърцето!
Поздравявам ви, весели хора,
днес на лудите аз съм поета.