ЗАМИНА ВЛАКЪТ…
1.
Замина влакът пак. И днес ме той
към чужди краища волен не откара,
и връщам се, където аз съм свой
на вси. И връщам се от нашта гара.
И почне низа - ден редува ден:
там чичов дом, а тука родна стряха…
И нещо тежко занарежда в мен,
че мра, где толкоз мои близки мряха.
Тъй хубав е светът и толкоз мил
зад схлупени над Илчов рът простори!
И бликне в мене туй, що аз съм крил,
дано на мама то не заговори.
Едничък миг, едничък само миг,
па щото ще, това със мен да става.
И дигна към небето пламнал лик
по чуждий свят унесен до забрава.
2.
Замина влакът пак. И днес ме той
до бащин дом бленуван не докара.
И тръгнах пак, где никому аз свой
не съм, преминал нашта малка гара.
И тъй години ред, години веч
край роден кът премина и отмина;
и близко съм, и толкова далеч
от моята напусната родина!
Едничък само час, едничък само миг
да могъл бих сред нея да попадна!
Ще цъфне радост пак на моя лик
сред мойта скръб, сред мойта мисъл страдна.
И гледам през прозореца в захлас
към чичов дом, към мойта родна стряха,
а влакът носи ме, и страдам аз,
че няма да умра, де близки мряха.
——————————
„Чилингиров лист”, 2.04.1933 г.
