РАТАЯТ ГЕОРГИ И МАГАРЕНЦЕТО

Панчо Михайлов

Из„Ежо-Кежо Таралежо” (1938)

Ратаят Георги беше добър и послушен момък. Почти сам вършеше всичко в чифлика.

Сутрин ставаше рано-рано преди изгрев слънце, помиташе големия двор, изкарваше на паша кравите, овцете, почистваше обора и нахранваше прасенцата.

Накрая, като натоварваше магаренцето с храна и копачки куцук-куцук - отиваше на къра. Там през целия ден се бавеше. Неуморно ореше, копаеше земята, царевиците. На другия ден пък жито на воденицата ще занесе.

Вечерта, капнал от умора, се нахранваше набързо и лягаше в сеното да си отпочине.
Но една вечер нещо много закъсня. Магаренцето само се прибра. Бре тук, бре там потърсиха - няма го. Зачудиха се всички. Да не са го прибрали мечките в гората?

По едно време се задава. Върви такъв прегърбен, с отпусната глава и се олюлява - накривил калпак и изпоцапан. Като че на воденицата е бил.

Когато приближи до вратата, всички видяха, че се е здравата напил. Още отдалече миришеше на вино. И не се държи на краката си, ще падне.

Господарят му го хвана за яката и силно го разтърси.

- Ти какво, напил си се като свиня!…

- Наистина, сгреших, напих се…

- А как стана това?

- От една чашка само.

- Само от една чашка ли? Лъжеш!

- Не, не лъжа… но ми я доливаха.

- А-ха, и после?

- После, на… пиян съм… го речи.

- Срамота е…

- Не исках, бога ми… а стана… Как ли? Много просто… Първо бае Сандо ме почерпи. Не, казах му, бързам да се прибера вкъщи… А той, само една чаша, кай, на крак… И аз пих… После - чичо Власи. Дърпах се, не исках… Стига ми, казвам, а те насила… Дее, ще изпиеш още една чашка… Пих още една… Чашка по чашка насъбраха се и така неусетно съм се напил. А не исках… на… бога ми.

Господарят му се замисли. После дигна глава, дяволито се усмихна и рече:

- Я иди в обора отвържи магаренцето.

- Че… какво да правя?

- Заведи го на чешмата да пие…

Така и направи ратаят Георги, отвърза магаренцето и го поведе към чешмата.

Свиркаше му, подканяше го дълго, но магаренцето не пие. Не му се ще.

- Виждаш ли, насила не можеш го накара да пие, - кротко го поучи господарят. - А ти си по-лош и от едно добиче - хем не си искал, а си се напил.

Засрами се ратаят Георги, видя, че е по слаб, по-безволен и от едно магаре. И оттогава никога не пие.