ВОЛЯ
Из „Граници” (1977)
Някой се моли… Кому се моли?
Защо под тия високи свещи
на запламтелите бели тополи
някой се моли отколе за нещо?
Може би просто, че беше пролет.
И лято беше. Я, гледай - беше!…
А кой минава край мен предрешен
с трева и шума, с лисичи кожи?
А кой, кажете, сега ме тревожи
със тая тънка, висока песен?
Навярно идва към нашенско есен.
Каруци пеят с кошове грозде.
Сълза изгаря в последна роза.
И пред смълчаните братски могили
деца разменят цветя за сила.
Земице мила,
земице мила, аз ти се моля.
Не ми отнемай мъжката воля.
Не ми отнасяй пиринската песен.
И пътят ми нека да мине през преспа.
