Георги Костакев

Боже мили, този Сечко,
колко е сърдит и лют,
сняг натрупа до колене,
вий в комините и стене,
вред разнася мраз и студ.

Снежни облаци размята,
ледни праща ветрове.
Сечко, Сечко, полудя ли,
що са тия бесни хали,
що са тия студове?

Мислиш, ледното ти царство
че ще продължи до век?!..
Стига, Сечко, умири се,
спри, не духай, засрами се,
стига бури, стига сняг!

Хайде, сбирай си багажа,
и готви се ти за път -
китна пролет отдалече
мил предвестник прати вече:
виж, кокичета цъфтят!. .

——————————

сп. „Детски живот”, г. 5, бр. 5, 1934-1935 г.