Дмитрий Вакаров

превод: Красимир Георгиев

НЕ ЧАКАЙ!

Няма болница, ни доктор,
жълта гостенка коси;
детските лица измокрят
жарките сълзи.

Няма хляб и радост - ето
мъка яростна в гърди.
Ни от татко, ни в небето
милост се роди!

Всичко има край, ще има
край и подлият разгул…
Брод не чакай, теб проклинам,
окупатор зъл!

Не зови от нас пощада,
няма прошка да дадем.
Смело ще сломим прегради,
сган ще пометем!

1930-те години

——————————

НЕ ЖДИ!

Ни врача нет, ни больницы,
Косит жизнь туберкулез.
У детей тускнеют лица
От горячих слез.

Нет ни радости, ни хлеба, -
Горечь горькая в груди.
Ни от папы, ни от неба
Милости не жди!

Раз всему конец бывает,
И обидам есть конец…
И тебя я проклинаю,
Оккупант-подлец!

Ты не жди от нас пощады,
Мы пощады не даем.
Мы сломаем все преграды,
Нечисть всю сметем!

1930-е годы