В романа дългогодишният сатирик, писател и журналист, разкрива приключенията си като редактор на хумора в пловдивския вестник „Отечествен глас” през 80 -те години на миналия век .
За „Литературен свят” той сподели:
- Така ми се подреди съдбата, че съм наследил чувството за хумор от баща си и неговото, и на дядо ми Денчо, кмет по времето на Стамболийски, будното гражданско съзнание, аз не можеше да не стана поклонник на сатирика ни Ботев и като него да не отминавам с безразличие несправедливостите.
Първата си сатира публикувах още в пети клас в училището в село Гулянци, където около година живееше семейството ми, трудовото поделение на баща ми строеше защитните диги около Дунав.
Епиграмата, която тогава публикувах в списвания от мен училищен стенвестник, бе:
„Вижте вий, другари,
отрядния съвет,
кога ще се опари
този мамин свет?”
Не мина без усложнение този мой поетичен изблик, а след години в русенска гимназия ме наказаха с предупреждение за изключване заради друга поетична моя сатира срещу порядки в средното училище.
На принципа на „китайското кино на сенките” правех „училищна телевизия” и зад осветен в тъмния коридор бял чаршаф, четях своите сатири…
Така че след време съвсем закономерно дойде и попадането ми в лоното на сатирата - още като студент в Търновския университет, а после и като сатиричен редакционен жрец във вестниците в Ямбол, Пазарджик, Пловдив.
Споделих напълно трудната съдба „ от ласки с тояги” като всеки български сатирик.
Както бе написал Радой Ралин за професията на сатирика:
„ Що ти сбере задница,
туй ще ти е надница”.

———————–

„Таралеж” - документален роман, 2025 г., издателство „Блаком”, Паша Владова, редактор, Елена Мариносян, графичен дизайн