Литературната критика за Иван Хаджимарчев

*
,,Романът „Братовчедките” е бележито явление в днешната ни литература. В него е отразен къс от следвоенното време с изкуството на значителния разказвач, комуто е достъпна тайната на романното творчество…
Някаква балзакова суровост и свежест лъха от романа му, някъде долавяме смело разнищване на душата като у Достоевски, другаде чувствуваме хуманната топлота и патос на Короленко”.

(Цветан Минков, Романът на нашите дни, Книгопис, София, год. I., брой 3 от 5. Х. 1930 г., стр. 4)

*
Цялата повест „Маркиз Етан” е издържана в сатиричен тон… Буржоазните лъжи за „свободната личност” в капиталистическото общество, за „самостоятелния гражданин”, за „гордия независим човек” изчезват пред жалките обезобразени фигури на двамата чиновници (Въшчин и Кръвнишки). Лекият сатиричен тон е спомогнал твърде много на автора да обрисува онези типове на държавни чиновници, които са идеал за господствуващите фактори в буржоазното общество”.

(Георги Караславов, в. „Фронт на трудовоборческите писатели в Бълrарня”, София, Маркиз Етан - рецензия, год. I, брой 4 от 15. Х. 1932 г., стр. 6).

*
„Романът „Топла xpана” на Иван Хаджимарчев с несъмнено доказателство, че неговият свеж талант постоянно укрепва, че наблюдателността му на творец обгръща всe по-голям кръг от живота, че един смел дух насочва ламтежа си към повече красота и справедливост… Той е съвременен в пълния смисъл на думата… В своето творчество той се интересува предимно от източниците на несправедливостта и от причинителите на мизерията, които художествено изобличава и поругава.”

(Васил Каратеодоров, Топла храна - роман от Иван Хаджимарчев. в. „Победа”, София, год. V. брой 228 от 19. 111. 1934 г., стр. 4)

*
В образа на овчарчето Калитко писателят с успял да предаде най-добрите черти на българското дете.

(Яко Молхов, Очарчето Калитко - рецензия, сп. „Пламъче”, София, год. III., кн. 2 от 15. Х. 1947 г., стр. 22)