САМИЗДАТ
САМИЗДАТ
Преминахме масово
в другия сектор -
към текст без редактор
и текст без коректор.
И в него са вече май
колкото щеш ти
неизброими
допуснати грешки…
Дори и издатели,
спонсори
няма
в тираж изобилен за криза голяма.
Така сред издателства
в новия свят
се пръкна успешно
и нов Самиздат.
Бе, нещо почти като
Самчитат…
А стихове,
разкази,
приказки - кеш.
Сам си ги пишеш,
без да ги четеш…
ДЕН ЗА ПЕНСИЯ
Сред евроатлантици в строя
разбираш - общото е взето…
Днес до обед съм спокоен
с пенсията в чекмеджето.
След обяд обаче няма
и стотинка вече в него.
И говорим за промяна
и за липсата на его…
Ден за пенсия. Велик ден.
Чудесата, ах, къде са?
Чакаш бонус за Великден
като за изпята песен…
Ден за пенсия. Остават
всички други в дефицита
в ситуация такава
с коалицията сита…
КРАЙ ГОЛИТЕ ЦАРЕ
Пак закърпих положението в криза .
Днес съм вече манекенът минал в Преход…
Аз продадох лично втората си риза.
Царят мина пак в ревюто гол,
без дреха…
А край подиума без алтернатива
зад кулисите затворихме очи.
Всички ръкопляскахме фалшиво.
Този път и Андерсен мълчи…
Приказката вечно се повтаря,
но дали ще има кой да разбере?…
И така стоим безпомощни,
без вяра
всички с вас край голите царе.
ПИТАШ ЛИ СЕ ДЕ Й ЗОРАТА
Остаряха и звездите.
Минаха и те стоте…
Кой сега да ги попита?
Кой днес да ги прочете?
Словото без тях остава
в някой библиотечен рафт…
Календарът продължава
да припомня техен лаф.
За писателите няма
срок и годност в никой век.
Те си имат своя драма
в нов изкуствен интелект…
Само той ще надживее
славата им някой ден.
Пак зората питат де е
в оня стих край теб и мен…
Питаш ли се де й зората
те огряла първи път,
имаш отговора кратък
в стих,
за който няма смърт.
ПРЕБОЯДИСВАНЕ
Според последни новини
от политиците
в пребоядисване са
евроатлантиците.
Припомням само -
Дядо Петко бе написал:
“Не народ, а мърша…”
Побързайте,
че много скоро тук у нас
боята май ще свърши…
РАЗДЯЛА С ПИСАТЕЛИ
Напускат ни писатели
без ред и без сигнали,
че времето приключва тук
завинаги за тях…
И в книги незавършени
май времето е спряло
върху клавиатурите
с мълчание и страх…
Сбогуваме се искрено,
но все по-неподготвени
мълчим край саркофазите
в последния им миг.
И всъщност няма кой и как
да вдигне вече котвата
и безучастно спираме
с цветя в поклон велик.
Разделяме се искрено,
но времето не слага ли
печат върху живота им,
обречен в тоя час?
А в паметта ни риска е
и съд, от който бягаме
с гнева подир мечтите им
и в незапомнен глас…
Забравени, зачеркнати
са страници фактически
и тихи вопли сведени
до личния момент,
в които запечатахме
събития лирически
от този наш несбъднал се
сърдечен парламент…
САТИРИЦИ В ПРЕХОД
Безвъзмездна и недрага,
си изпяхме песента…
И с лозанки съм под прага -
моя праг на бедността…
Сатирици оцеляват
на фотосинтеза днес.
ПАРИлелната държава
не е техният адрес.
Будя се насън от рими
и със тях отивам в бой…
Цена нямаше да имат,
ако са платени в брой.
„СОФИЯ ПРАЙД” СИ ОТИВА
Гейпарадът си отива
и за обща изненада
ей тъй без алтернатива -
пара няма за парада…
Казано съвсем научно
в Прайда път обратен няма…
„София прайд” приключва
задокеанската програма…
СРЕД ПЕСНИ
Следобед вървиш без посока
и бос по асфалта си ти…
Високо, високо, високо
е кръвното …в светли мечти .
Но ти продължаваш да пееш,
дори до последния дъх.
Сред песните ще оцелееш
на дъно или под някой връх…
А после разбираш случайно
в покоите на вечерта
на живо,
на плейбек
и тайно
изпял си си сам песента…
УСЕЩАНЕ ЗА ВЪЗРАСТ
На пейка в парка „Света троица” минава
като на лента всеки миг от сериала.
И тук край тебе крачки отброява
държавата
в движение
е спряла…
Спокоен ти наоколо поглеждаш
към майките с кафенца топли в чашки.
В колички возят своите надежди
те, българските майчици юнашки …
Върти се колелото на живота,
в цигарен дим мераците остават …
И току-виж предсрочен идва вота
и изборите явно продължават…
На пейка в парка рано отзарана
седя, броя годините зад мен.
При опита от пейката да стана
усещам възрастта си в тоя ден…
БЛИЗНАЦИ
Самотата е сестра на тишината.
А те двете хладно постоянно се прегръщат.
Тишината е близнак на самотата
в своята почти безлюдна селска къща…
