Димитър Добрев

„Добруджански песни” - втори цикъл стихотворения от Светлозар Димитров - издание на младежката добруджанска организация „Ст. Караджа”, Русе

Една малка книжка - със специално предназначение, - която ни поднасят като псътра, свежа китка, пратена от близък, любим човек. Дъхът й е тъжен, като дъха на мащерката, която сме газили в родний край. Но тоя дъх е познат.

Песни за брата-роб - песни на едно огромно, ако и младо, човешко сърце, което е готово да се самопожертвува, което е готово на себеотрицание.

И за първия цикъл казах - това не са патриотически оди, които доскучават от риторизъм и шаблон, - тук с искрена тъга, превръщаща се в страстен повик за борба са изпети тия пет „добруджански песни”. Така може да пее само един истински поет!

Езикът е сочен и свеж като тревата през юни низ равните полета на Добруджа. Образите са ясни, напоени с мистицизъм към поробената земя:

„Земята въздиша, земята ридае…
Безчетните жертви за подвиг зоват.”

Песните на г. Димитров ще му спечелят приятели.

——————————

в. „Светлоструй”, г. 2, бр. 9, май 1930 г.