ХАСКОВСКИТЕ МИНЕРАЛНИ БАНИ
Курортното дело в България възниква и се развива изключително на базата на минералните води. Лечението с минерални води по нашите земи има древна и богата история. Един от тези курорти, чиито води се използуват от древността до наши дни са Хасковските минерални бани. Преди да продължа по-нататък изложението си, правя уговорка, че темата е изключително обширна и затова ще се огранича да представя курорта в твърде съкратен вид до средата на ХХ в.
Хасковските минерални бани и техния район имат благоприятно географско положение. Те са разположени в подножието на Източните Родопи съвсем близо до долината на р. Марица. Районът около Хасковските минерални бани има типичен средно планински и хълмист релеф и представлява северно продължение на Източните Родопи, поради което географите справедливо го наричат Източнородопско предпланинско стъпало. Негова западна рамка е височината „Мечковец” (860 м.). Турското име е „Аидаа”, което означава Меча планина, но широко е популяризирано името „Аида”. Нейните източни склонове са разседни, стръмни. 1
Надморската височина на Минерални бани е 280-290 м. Приблизително южното географско положение, както и лесното проникване на по-топъл въздух по долината на р. Марица обуславят преходен климат-междуконтиненталното влияние от север и средиземноморското от юг. Благодарение на планинските хълмове, през лятото има повече прохлада и по-малко жеги. Естествената горска растителност е представена от чисти и смесени издънкови насаждения от благун, цер, горун и космат дъб. Изкуствено създадените горски насаждения са от черен и бял бор. 2
Обобщен израз за природните красоти на баните ни е оставил изтъкнатият български археолог Димитър Цончев, който прави археологически разкопки през 1936 - 1937 г. “Хасковските топломинерални извори, пише той, се намират на 20 км. западно от гр. Хасково в северните склонове на Източните Родопи, между селата Брястово и Сусам. Близката им вълнообразна околност е прошарена с обработваеми ниви и гъсти и ниски дъбови гори, които лятно време намаляват горещината, едно от най-добрите условия за доброто бъдеще на това лечебно място. Повечето заоблени и залесени, а по-малко скалисти върхове на близки и далечни височини, които предлагат благоприятни условия за едно добро скотовъдство, допълват родопската картина, тъй разнообразна за окото. Изворите са разположени в долината и по левия бряг на Банска река и от части по десния бряг на левия й приток “Харголашко дере”. 3
Топлите минерални извори между селата Брястово и Сусам, Хасковска област са известни още от древността на населението, живеещо по средното течение на р. Марица, Тракийската равнина и Източните Родопи. При направените археологически проучвания около минералните извори има следи от праисторическо селище-неолит, енеолит, бронзовата и старожелязната епоха. През римската епоха около минералните извори са изградени първите басейни от ІІ -ІІІ в. 4
На хълма “Калето” или още както е известен “Св. Дух” по името на малкия параклис, който се издига тук до средата на 50-те години, е изградена крепост, която е преживяла четири строителни периода: римски, късноримски, ранновизантийски и средновековен. В историческата литература крепостта и селището в Минерални бани се индентифицират с Топлица, която се споменава от византийския историк Михаил Аталиат и продължителят на Скилица във връзка с нападенията на печенегите в средата на ХІ в., когато вероятно е унищожена крепостта. Скоро след това мястото на крепостта се превръща в некропол на цветущото през ХІІ в. селище на отвъдния бряг на реката, която минава през баните. Преданието е запазило името на това селище като Топлика. 5
Топлица или Топлика, това е името на селището с което то е известно през средните векове. То е свързано с топлите минерални извори, които извират тук. С идването си на Балканския полуостров турците започват да променят имената на селищата, реките, планините и т. н. Името на топлите минерални извори е преведено с турската дума “лъджа”, което означава топъл минерален извор или бани.
Поради това че баните се намират в землищата на селата Сусам и Брястово, до 50-те години на ХХ в. под една или друга форма тези села оспорват името на баните, което постепенно се формира и налага поради различни обстоятелства като “Хасковски минерални бани”. В много случаи до края на ХІХ в. в различни по характер документи се използва най-вече наименованието „Сусамски лъджи”, което е запазено от преди Освобождението, когато баните са посещавани предимно от турско население. Изградената от тях баня продължава да се нарича докато е запазена до началото на ХХ в. „Чифте баня”. 6
Баните в годините на османското владичество в българските земи добиват особено значение. Те са покровителствани не само от местното население, но и от официалната турска власт. Настъпилите социално-икономически и демографски промени след 1878 г. довеждат до преименуване на селища, планини, реки и др. Прменя се и името на “Сусамските лъджи”. Не ще и съмнение, че в говоримата реч, до края на ХІХ в. и началото на ХХ в. все още се използва думата “лъджи”, която постепенно се заменя с бани.
Добили широка известност в страната и включени в политиката на държавата, Сусамските минерални бани, “находящи се в Хасковски окръг, същата околия, между селата Сусам и Брястово”, за по-нататъшното им използване с всички произтичащи от това обстоятелства, със закон от 10 януари 1894 г. са преотстъпени за вечно ползуване на Окръжния съвет в Хасково. 7
Наименованието “Сусамски лъджи”, заварено отпреди 1878 г. се запазва твърде малко след това. През 1895 г. Хасковският окръжен управител пише, че при “минералните извори между селата Сусам и Брястово, Хасковска околия са построени Хасковските окръжни минерални бани”. 8
Това е първото писмено сведение, в което за първи път баните са наречени “Хасковски окръжни минерални бани”. Оттук нататък в литературата и в официалните документи това наименование се налага, като допълнително в някои специализирани издания винаги се пояснява, че изворите се намират между двете села. В повечето случаи тези извори се определят до с. Брястово и по-малко до с. Сусам. Когато през 1955 г. курортът прераства в селище, а през 1983 г. става център на община, курортът заедно със селището вече се нарича с. Минерални бани. Така той е известен в близките до него селища. Но в говоримия език задължително се използва определението Хасковски минерални бани. С подобни определения можем да посочим редица минерални бани в страната-Сливенски, Смолянски, Бургаски и т. н.
Релефът и климатът на района на Минералните бани съчетават най-благоприятни условия за настаняване и живот през далечните праисторически епохи. За съжаление останки на паметници от праисторическата епоха са останали твърде малко. На първо място това са следи от скални вдлъбнатини, които населението нарича шарапани. Такива шарапани археологът Д. Цончев намира в района на Минералните бани 9, които имат различни размери, като диаметърът им е до 2 м., а дълбочината им достига до 60 см. и датират от старожелязната епоха. В науката и досега остава меродавно обяснението, че тези шарапани са служили като примитивни линове, където са пресували и изцеждали гроздето, т. е. за добиване на вино и оттук и името им шарап таш, което на турски означава винен камък. Днес тези предположения се оспорват от редица археолози.
На левия бряг на Банска река, точно срещу хълма на “Св. Дух”, има следи от праисторическо селище от епохата на неолита, енеолита и бронзовата епоха. На 2 км. северно от баните, по течението на р. Банска има следи от тракийско селище от старожелязната и късножелязната епоха. 9
В своите археологически проучвания археологът Димчо Аладжов е установил, регистрирал и проучил в района на баните тракийски надгробни могили, крепости, останки от селища и др. За тракийските крепости и други паметници около баните проучвания прави и Димитър Цончев. Това доказва, че траките добре познавали лечебните качества на минералната вода на баните и ги използвали рационално. 10
Римляните проникват на Балканския полуостров в края на ІІІ в. пр. Хр. Войните между Рим и тракийската държава траят около век и половина. През 46 година от рождението на Христос римският император Клавдий премахва автономността на Тракия и тя става римска провинция. От това време са открити три иззидани басейна (резервоара), останки на “големи тухли”, които са от римски постройки. 11
Римската епоха на Минерални бани е изследвана през 1936 г. от археолога Димитър Цончев. Неговите наблюдения и изводи и до днес си остават едни от най-аргументираните и най-точните, които доказват по безспорен начин сериозното им използуване. С оглед на това, че минералните извори извират от скалите на четири места, Цончев ги разделя на четири групи, отстоящи от 10 до 150 м. една от друга. За първа група извори Цончев взема южната, чиито води до каптирането се използуват за т. н. “Сапунена” и “Модерна” бани. Тук е разкрит само един от басейните на римската баня, който е издигнат върху самите извори. Неговите следи са открити на 1-1.5 м. дълбочина под сегашното ниво, а стените са запазени на височина от 2 до 2.5 м. Преди да е изграден басейна, предварително е изсечена скалата в самия склон на височината, от една страна да се открие място за басейна, а от друга да се изградят добре каптажите.
На 150 м. от тези извори има изградена втора римска баня. Тези извори захранват по време на разкопките т. н. “Чирпанска баня”. Тук са открити добре запазени каптажни канали с по няколко разклонения .На 50 м. северно от втората баня, където са “Червената” и “Чифте бани” са третата група извори, където за съжаление следите от римската баня са съвсем оскъдни, тъй като са унищожени при строежа на горните две бани. Римска баня има изградена и при четвъртата група извори, които отстоят на 150 м. северно от третата.
По време на разкопките са намерени многобройни римски и византийски, бронзови и медни императорски монети, които датират от втората половина на трети до шести век. Намерени са и две турски медни монети от ХІХ в. 12
Освен басейните, около минералните извори са намерени останки на храмове на римски божества. Едни от най-интересните писмени паметници от римската епоха запазени до днес, свидетелстват, че баните са използувани преди всичко от римските легиони в Тракия, са двете военни дипломи, са от съществено значение за историята на баните. Те са недвусмислено доказателство, че в Тракия, в района на Минералните бани са съсредоточени не само римските легиони по тактически съображения, но тяхното присъствие тук е продиктувано и от значението за лечението на болните войници в топлите минерални извори. 13
Преди да приключим с представянето на историята на баните през римската епоха, трябва да отбележим, че на хълма “Св. Дух” са запазени основите на крепост, която е обграждала върха, преживяла четири строителни периода: римски, късноримски, рановизантийски и средновековен.
Археологическите находки от римската епоха в Минерални бани ни карат да смятаме, че с идването на римляните в нашите земи, те започват изграждането на баните за нуждите преди всичко на войската, познавайки техните лечебни качества и е създадена добра организация, за да се изградят като цяло самите бани. 14
Като реално доказателство за използването на топлите минерални води през римската епоха са безспорно археологическите находки от Минералните бани. Многото остатъци от каптажи и басейни, от сгради и съоръжения, от монети и оброчни плочки и др. покажат, че тук е изграден един съвременен за тогавашното време лечебен център с всички необходими условия за живот.
Кога е разрушено направеното от римляните? Най-вероятно тяхната съдба да е част от съдбата на разрушаването на античната цивилизация, от набезите на различни племена, непосредствено след това на идването на славяни и прабългари, които наследяват античната крепост. С утвърждаването на християнството и промяната възгледите на средновековния българин през средните векове, макар и бавно започва използуването на минералните води за лечебна цел. Нещо повече. Именно сега те поставят минералните води под покровителството на някой светия, в нашия случай “Св. Дух”. Римската крепост е достроявана многократно и тук има оживен стопански живот.
На отсрещния бряг на реката, срещу крепостта “Св. Дух” е открит комплекс от жилища и църква от ХІІ век. В историческата литература, крепостта и селището в Минерални бани се индентифицира с Топлица. Северно от Минерални бани, на двата бряга на р. Банска, под хълма “Св. Дух”, има следи от антично и средновековно селище и надгробна могила. 15
По протежението на р. Банска, която събира водите си от най-високия връх в Източните Родопи - Мечковец, в района на Минералните бани и по течението й, което се насочва на североизток към р. Марица, е изградена верига от 5 средновековни крепости, които лежат върху антични основи. Тези крепости са при сегашните селища Минерални бани, Татарево, Клокотница, Добрич и Димитровград. В повечето случаи крепостите са свързани в пряка видимост една от друга.
Първата от тези крепости се намира в Минералните бани на невисокия хълм “Св. Дух”. Крепостта е сравнително малка и предназначението и още от античността е да пази селището, възникнало около минералните извори още през ІІ в. и пътя от долината на р. Марица за Източните Родопи. Тя има неправилна многостранна форма, определена от терена. 16
По време на разкопките на “Св. Дух” са открити монети от края на ІІ в. и първата половина на ІІІ в. и три златни монети от VІ и ХІ в. От останалите монети преобладават тези от втората половина на ІІІ в. и от Х-ХІ в. Намерени са средновековни селскостопански оръдия: сърпове, косери, палешници, тесли, копачки и др. Изключително голямо е количеството на откритата тук керамика-антична и средновековна, обикновена кухненска керамика, големи питоси-зърнохранилища, ранносредновековни гърнета и изящни полихромни паници, изпълнени в техника сграфито. Открит е фрагмент от една икона от стеатит - особен сив минерал с фина структура образа на Св. Теодор Стратилат от ХІІ в. 17
Разрушаването на крепостта при Минерални бани в средата на ХІ в. се свързва с нападението на печенегите. Селището продължава своето съществуване от другата страна на реката в местността Топлика, а вътре в крепостните стени, където са били жилищата стават удобно място за некропол. При разчистването на гробовете са открити средновековни накити от ХІІ в. Селището в Топлика се разраства с годините, а некрополът в крепостта не е могъл да задоволи необходимостта от нови погребения. Именно затова некрополът обхваща склоновете на целия хълм, а през ХІV в. “Св. Дух” е отново заселен, като жилищата са вместени между старите развалини. 18
От края на ХІV до 80-те години на ХІХ в. липсват каквито и да било писмени сведения за използуването на минералните извори в Хасковските минерални бани. Първите писмени сведения са от началото на 80-те години на ХІХ в. В тях изрично се споменава, че някои от запазените бани тогава, макар и доста примитивни, са от преди Освобождението, което ни кара да приемем, че минералните извори са използувани още с трайното отсядане на османските турци в нашите земи, които усвояват познанията на лечебните качества на топлата минерална вода, благодарение на натрупания опит през годините и ги използват и обогатяват най-рационално.
С идването си на Балканския полуостров и трайното им установяване, турците наследяват много от минералните извори, които са използувани през късното средновековие. Те започват да покровителствуват тези извори, като грижата за тях преминава изцяло към държавата. Минералните извори и сградите, построени до тях, са държавна собственост. Правомощията за тяхното стопанисване и експлоатация се изпълняват от казалийските държавни власти в Хасково, които имат правата и задълженията, регламентирани от турското законодателство. 19
Новата административна власт в Хасково, чувствайки се наследница на всичко държавно, оставено от турците, през 1882 г. бърза да построи първите сгради, които са близо до изворите “на разстояние 40 метра от един от покритите извори, едно здание от 12 стаи за обиталище на посетителите, една фурна, едно кафене, един бакалски дюкян, един обор и две стаи за жандармите, които комисията е дала под наем за две години. Другите извори не са били давани нито напред нито сега под наем, и посетителите се къпят в тях без да плащат някое право”. 20
В докладите на окръжните управители недвусмислено се посочва, че това което е изградено в Минералните бани, е заварено от преди Освобождението и то е доста похабено и не добре организирано. Ето защо, за пръв път се поставя въпросът пред новата българска държава за започване на известно благоустрояване с оглед създаване на по-добри условия за използване на топлите минерални извори. През 1895 г. вече се отбелязва, че нараства броя на посетителите, за които ще са необходими построяването на нови хотели и за които ще трябва да се грижи лекар. Започва да се води и статистика за числото на хората, посетили баните.За първи път баните се определят като Хасковски окръжни минерални бани. “Освен топлите минерални извори между селата Сусам и Брястово, Хасковска околия, гдето са построени Хасковските окръжни минерални бани, пише окръжният управител, други топли и студени минерални извори в окръга няма. През настоящата година при същите извори при другите окръжни здания почна се постройката на една блатиста баня (кална) с вани-корита за лекуване на разни болести. Посетителите на баните от година на година се увеличават. През тази година, по нямане на достатъчно помещения, мнозина от посетителите са оставали по един два дена на открито до где да се опразни някоя стая. Според книгата за записване посетителите през летния сезон до 1 август тази година от градовете Хасково, Чирпан, Мустафа паша (Свиленград), Одрин, Харманли, от части Станимака /(Асеновград) и от селата на окръга е имало 1200 души посетители, от които на 170 души е била оказана медицинска помощ. Мнозина тежко страдащи от ревматизъм и неврити до толкоз, щото едва са можели да ходят, благодарение на баните и лекуването, отишли си някои оздравели, а други с не малко облекчение.” 21
Но за да добием още по-добра представа, за баните в края на ХІХ и началото на ХХ в., ще цитираме отчета от наблюденията и изводите на комисията на Санитарната дирекция-София, която инспектира баните през 1904 г.: “При доближаването до самите бани първата постройка, която изпъква пред очите е хотелът на постоянната комисия… Долу в дерето са другите здания и баните… Като вървим отгоре надолу по течението на реката, т. е. от североизток към югозапад имаме една баня съединена с една постройка-хотел, стара направа. След нея на едно разстояние от около 70 м. иде втора баня. До нея на 20-25 м. е третата и малко по долу четвъртата с двата басейна. Нещо около стотина метра по долу се намират тъй величаваните от хасковчане “калните бани”. Те са на брой 4, в две групи по две, едните ново направени,а другите две останали от старо време. Това са всичките постройки за къпане, от които едни се оползотворяват като за тях се грижи постоянната комисия, а другите са оставени на грижите, или по-добре на произвола на ползующите се от тях.” 22
Докладите на хасковските окръжни управители, отчасти Отчета по инспектирането на баните от Санитарната дирекция-София и описанието им от един неизвестен посетител, които са първите официални документи за състоянието на баните след 1878 г., дават една по-точна представа за тях през цялата втора половина на ХІХ в. Това са първите наблюдения върху състоянието на баните и за първи път се поставят проблеми, и то от страна на държавните институции, които трябва да се решават за по-доброто им и рационално използване.
В почти всички източници се посочва, че в продължение на около 500 м., в една малка котловина на Източните Родопи, между скали и дървета, са разположени термалните извори. Водата извира от малки и големи пукнатини на скалите, като излизайки на повърхността носи в състава си газови мехурчета, които се пръскат, сякаш водата шепти. Друга част от изворите представляват мочурливи места с малки локви, които се оцеждат полека и се вливат в един общ поток. Тяхната вода се предполага, че идва от подземните скали. Изобилните води от скалите и тези от мочурливите места - блатата се събират в едно в т. н. Банска река.
Преди 1878 г. в района на термалните извори има изградени няколко бани, които наследява новата българска държава. Една от тях се нарича “Сапунена баня”. Кога е строена, засега липсват сведения, но се знае че в нея се къпят само турците. Българите имат своя баня, наречена “Червената баня”, като много често я наричат “Дъсчената баня”. Третата баня е наречена “Чирпанската баня”. Според едни източници, тя е построена от жителите на с. Брястово, а според други от чирпанлии, откъдето идва и името и. Четвъртата баня са т. н. “Батачни бани” (кални) или “Батачни извори”, които са две и където няма изградени каквито и да било постройки, а само са преградени с дъски. Най-вероятно, защото се намират в най-западната страна от всички останали и са откъм страната на с. Сусам, много често ги наричат още “Сусамски бани”.
Кога е строена “Чифте баня” (Двойна баня) също има противоречиви източници. Според едни, тя е строена от турците още преди Освобождението, а според други-през 1894 г. Наречена е така, защото има два басейна, съответно за мъже и за жени. По-късно, през 1932 г., е построена т. н. “Модерна баня”. Наричат я модерна, защото се различава от старите по това, че има два басейна, осем корита с курни и един душ, които служат за измиване преди влизане в басейна.
Постройките на баните са най-обикновени. Всички са изградени без оглед на някакви архитектурни проекти. Обикновено представляват правоъгълни или квадратни сгради, чиито стени са издигнати на не повече от 3 м. височина. Покривът е от греди, обкован отгоре с дъски и покрит с керемиди. На средата на покрива е оставен голям отвор, ограден във вид на отдушник, който е с мрежа, изплетена от тънка тел.
Но най-добра представа за хигиената в баните можем да добием, ако използуваме спомените на хасковския архитект Коста Арнаудов, който пише: “В съгласие с установения тогавашен морал за приличие и свян, забранено бе в басейна да се влезне без ален пющимал или други прикриващи срамните части на мъжа, гащи и пр., а за жените дълга хасена роба. При наличността на този “морален” ред и при липсата на чучури за предварително измиване, всички летовници бързаха да се вредят в предните редици на опашката, която се образуваше пред къпалните, за да използуват още незамърсената вода. Но и това надпреварване бе свързано с доста труд и много изпотяване, тъй като всеки носеше на гръб дюшек, чанта с хавлии, стомничка със студена вода, възглавница, чаршаф, един чифт картуни за първи плувни уроци на малки момчета, които водеха със себе си. Потта в тия горещи дни, особено на летовници чиито стаи бяха по-далече, още по пътя за къпалнята бе шупнала всичкия кир и с влизането в басейна се отделяше от тялото, за да насити топлата вода. Още по-лошо бе, когато в басейна се вмъкваха хора, които не носеха тия прибори, а идваха само с потурите си и доста нечисти долни гащи и като влизаха направо с долните си гащи, за да измият не само тялото, но и изперат бельото си. Къпането в басейна срещу платената такса бе неограничено по време. Всеки можеше да се къпе до когато му се иска”.23
Басейните на баните се пълнят вечер. След като се изпусне мръсната вода и се почистят басейните, се пуска нова вода, докато се напълнят. След това водата се оставя да изстива 7-8 часа, за да достигне до 40-42 градуса температура, която позволява водата да се използва за къпане. 24
От всички бани само “Модерната баня” има специална зала за събличане и обличане и за почивка непосредствено след къпането. При строителството на “Модерната баня” през 20-те години най-вероятно гражданството се надява че тя ще бъде изградена наистина модерно. За съжаление, след нейното откриване в периодичния печат се появяват остри критики относно това, което предлага тя като модерна баня. “Защото, за да бъде една баня “модерна”, не е достатъчно да й лепнеш това име, но да има нещо ново, модерно вложено при постройката”.
По традиция в баните при къпането се използват дървените налъми. През 30-те години са направени опити да се въведат специално изработени обувки-чехли или пантофи, изработени от лико. Но тази инициатива не намира достатъчно добър прием и налъмите продължават да се използват в баните до най-ново време.
Когато от началото на 1931 г. баните се обособяват като стопанско предприятие, много от условията в къпалните са подобрени. Преди всичко е подобрено оборудването в тях. От особено значение е, че в къпалните се предоставят за ползуване чаршафи, различни видове хавлии, които след дълга употреба се обезценяват и се изваждат от употреба.
По друг начин стоят нещата в т. н. “Кални бани” или още както ги наричат “Батачни бани”. Едната от тях се нарича “Кутела”, а другата “Калната”. До 20-те години те в повечето случаи не са кални бани, а открити плитки гьолове-резервоари, от дъното на които извира вода, която образува следствие състава си т. н. “осадъци” по дъното на извора, които се използуват като кал с лечебна цел. Сега се изграждат два съвсем малки басейна, оградени със стени 15-20 см. над земята, разположени един до друг и съединени помежду си чрез канал, за да може водата от единия да минава в другия.25
Всяка година баните се посещават от различни хора. Едни идват да се лекуват, а други да се къпят за удоволствие и да си починат. Техният социален състав, е различен. Повечето са обикновени хора, нуждаещи се от лековитостта на минералната вода, а други са “разни величия-партийни, чорбаджийски и чиновнически. Някои от тях са със свои автомобили, други със служебни, а трети с наемни.” 26
В края на ХІХ и началото на ХХ в. Хасковските бани вече се ползват с голяма известност, не само сред местното население, но и сред населението в централна Южна България и както мнозина посочват и в Одринско. До 1904 г., “Около баните има три здания с повече от 120 стаи, които често пъти се оказват недостатъчни. Числото на посетителите понякога надминава 2000 души.
Заварените “Чирпански” и “Еврейски” стаи от преди Освобождението със своя облик отразяват главните закономерности на строителството на подобен вид сгради . Тези традиционни по форма странноприемници, чието начало можем да търсим далеч в миналото и които са съществували векове наред, са основните заведения, които както поради невзискателното и специфичното си устройство, така и поради примитивната си уредба обслужват не дотам претенциозните си посетители. А те в повечето случаи са обикновени хора, отседнали в тях с колите и добитъка си.
“Чирпанските стаи”, които са по-скоро хан, са построени в близост до един от изворите. Тук са разположени къпалнята, бакалията, фурната, месарницата и градината. Стаите са твърде обикновено направени, без какъвто и да било архитектурен стил. На една площадка, една до друга са построени 12 стаи с отделни входни врати, пред които има обща площадка, постлана с плочи, които образуват общия двор на хана, на който по всяко време през деня виси на въжета изпрано бельо. Посетителите остават за тях с един не дотам добър спомен, че “когато няма в тях обитатели, настаняват се змиите.” 27
Не по-добро е състоянието на т. н. “Еврейски стаи”. Те са изградени във формата на буквата “Г”, като по средата на двете крила е разположен тесен коридор, а стаите са разположени от двете му страни. Наименованието идва от това, че в миналото тук са отсядали само евреи, които идват преди всичко от Одрин. “Самата мебелировка на стаите се състои от два кревата полуздрави, гола маса, една стомна пълна със застояла вода, без столове, едно счупено огледало, четка без гребен и една случайно попаднала чаша за вода. Светилник или лампа, както пердета, кърпи, умивалник и много други подробности не се полагат. Няколко пирони набити или в стената или на дъските-рафтовете служат за окачване на дрехи.
Самите стени неумивани и попукани се украсяват с белези от убити дървеници, каквито Бог е наспорил. Но самите коридори съвършено тесни и прилични на лабиринти служат и за кухни. Покрай стените на самите здания виждаме запалени огньове и над камъните стоят бакърчета и тенджери за готвене. Спането, а особено дене, е невъзможна работа. Крясъците на дечурлигата, техните припкания по коридорите не дават не само мира, но и минута спокойствие и тишина.” 28
За комарите, дървениците и мухите пише и един друг съвременник: “Комари, дървеници и мухи имаше в такова изобилие, че всички деца ходеха с разкървавени ръце и лица и неотспани от техните неспирни атаки през нощта. Средство за борба срещу комарите бе само пушека от горящи сухи говежди лайна, които родителите ни внасяха при затворени прозорци в стаята за спане и въпреки това, комарите пак успяваха, макар и в по-малък размер, да ни нахапят. Относно дървениците да не говорим, пълзяха в стройни редици или в разпасан строй по посока на дюшеците, атакувайки ни без предупреждение и безмилостно.” Не са изключение и въшките, които някои посетители от селата носят със себе си и това създава сериозно безпокойство сред почиващите, тъй като те са приносители на петнист тиф.
Проблемът с комарите и дървениците не веднъж е поставян за разрешаване от Окръжния съвет. На заседанията на съвета, отчитайки слабото посещение през годините, една от причините е, че баните са “силно маларични”. Предлага се неведнъж за подобрение на условията за живеене в баните, на първо място да се “премахнат маларичните гнезда”. В бюджета на Хасковски окръг за 1930-1931 г. “за набавяне на хинин за безплатно раздаване на заболелите от малария посетители на Окръжните минерални бани” са предвидени 3000 лв. За “набавяне на газьол, минерално масло и една пръскачка за петролизиране на маларичните гнезда” бюджетът отделя 5300 лв.
Борбата с дървениците години наред се води с петролна лампа, като от това много от дървените мебели са почернели. Закупена е и една “машинка за горене на дървеници” за 600 лв. Тези мерки на Окръжния съвет не са еднократни. В бюджета винаги се отделят средства за това. 29
Големият интерес, който се проявява към лечебните свойства на топлата вода в баните, кара Окръжната постоянна комисия, която е собственик на баните, в края на 19 и началото на ХХ в. да се захване с една твърде трудна и отговорна задача. Опитът да се пригодят отделните ханове към новите изисквания чрез откриването на други по-добре уредени стаи или създаване на по-добри условия за летуващите, без да бъдат в състояние да възвърнат социалната им универсалност, водят до промяна на традиционния им облик и доближаване до най-ниските степени на хотела.
В този дух Окръжната постоянна комисия построява една голяма масивна сграда за хотел с 50 стаи. Освен това се строи още една постройка близо до хотела за нуждите на лекаря, фелдшера, лесничея, полицейските и горските стражари. Към тези сгради се изграждат още няколко помощни постройки, които общо с хотела имат 90-100 стаи. За тях са похарчени около 200000 лв. На всеки 3-4 стаи от хотела се пада по една т.н. кухня, в която са вградени оджак (камина) и мивка. Всичко това се стопанисва твърде лошо. Стаите са без легла, а се спи на пода, върху постлани от посетителите хасъри (рогозки), черги и завивки. В една стая обикновено са настанени 5-6 души. Дървените подове са почернели от мръсотия, тъй като не се мият никога, въздухът в стаите е застоял и мирише. Между посетителите на хотела има българи от Хасково, Харманли , но най-много са посетителите от Одрин, които са евреи и турци. “Тук нечистотията е невъзможно да се опише, пише в отчета по инспектирането на баните през 1904 г. Тежкият въздух, който се носи из стаите и коридорите, вонята от шарлан, лук и чесън ви прави впечатление, че влизате в някой мръсен хан, в който и хора и добитък са размесени без най-малката претенция за чистота. Особено лошо дразни обонянието вонята от еврейската кухня. Около тоя мръсен хан е паркът. На всяка стъпка ще нагазите в нечистотии, свидетелство, че отправлението на естествените потреби на чист въздух е много по-приятно и по хигиенично. Ама, че паркът се е преобърнал на открит нужник, това никого не тревожи. Даже представителят на полицията-стражарят гледаше на това като на нещо обикновено и се чудеше, че му правя бележки за такива неща. Нужниците при тоя хан и банята се държат в неописуема нечистота и служат само за деня. Обикновено посетителите си резервират правото да се облекчават нощно време при добра обстановка в парка под звукът на меланхоличното пеене на някое маане в ханът от кадъни и еврейки, или монотонното тупане на дайрета в еврейските квартири.. Наоколо тоя хан, па и около новото здание, ще намерите всичко, което се изхвърля при чистене месото,зарзават, черупки от яйца и пр., което не влиза в работа. Помиите от съдовете, прането и от къпането децата, се лиска направо от балконът на новия хотел пред самото здание върху терасата, която служи за разходка, и под носът на живущите там. Обаче, не забелязах това да причинява някому неприятност или да извиква възмущение. Навик”.
Авторът на този отчет не спира дотук. Той поставя въпроса дали е необходимо строителството на нови хотели, когато в тях не се поддържа ред и чистота, а условията в курорта далеч не отговарят на тия в Европа. “Не е чудно, че много заможни хора от Одринско, привлечени от славата на Сусамските бани, са се притичали да получат изцеление на недъзите си, но на същия още ден са бивали принудени да бягат от тоя знаменит курорт, гдето може би има всичко, но не и условия за да удовлетвори и най-невзискателния посетител”. 30
“Новият хотел”, за който е отделено значително място в този своеобразен и емоционален отчет за състоянието на баните, е безспорно най-големият, наречен “Орел”. Тази висока триетажна сграда е най-внушителната и заедно с “Модерната баня” са придавали облика на баните. Те са заснети и размножени на пощенски картички, които всеки посетител купува и изпраща като поздрав. Фотографиите на същите две сгради много често, когато се пише по проблемите на баните в различни списания и периодичния печат, се поместват на техните страници като илюстрация.
Малко по-късно друг посетител ще пише за хотел “Орел”, че заема господствуващо място в баните. Той е разположен на малко по-високо място и за да се стигне до него е необходимо да се изкачат не малко на брой каменни стъпала, защото достигането до хотела не винаги е лесно от самите летуващи. При това не само стълбите, но и самата триетажна сграда също представлява трудност, за да се стигне до втория и третия етаж. Но нека използуваме точно описанието на този посетител, за да добием една по-добра и ясна представа за този хотел:
“Орелът” е разперил своите крила над бюфета и взема господствуващо място в баните. За изкачването, особено окъпан и лятно време от подножието до самото здание ще трябва да се катерим по каменни стълби и до пристигането в хотела изплезваме значително нашия език от добра умора. Така щото, височината е завидно голяма до “Орела”, та нямаше защо тя да се увеличава и с качването на етажите, които на двата края се изчисляват на три. Ние още недоумяваме, по чий начин и по чие вдъхновение е дошла злополучната мисъл при така обширно място, с което разполагат баните, да се прибегне до строеж на триетажно здание, предназначено за живеене на семейства, нуждите на които от вода, къпане, готвене и др. по няколко пъти на ден ги заставя да слизат и се катерят нагоре и по стълбите и да капват от умора. Колко ли клетви и анетемосвания е получил тоя, който е станал причина да се издигне това здание с етажи, вместо, да бъде едноетажно и с други удобства. Споменахме за удобства, трябва да признаем, че “Орела” има това преимущество пред другите, че на 46 стаи се падат 6 кухни.
“Орелът” както и другите здания, вследствие на нечисто поддържане е разсадник на гъмжила от дървеници, които довършват згряването получено от горещите води с изобилното нападане на тялото и изсмукване до насита на човешка кръв…Дървениците в това здание са така много и нахални, че мнозина по сред нощ са бивали заставяни да напускат баните и подирят спасение в града. Как ще се изчисти тоя гад, е въпрос, с който трябва да се занимае сайбията на сградите и наемателите. Според нас най-ефикасно средство да се очистят зданията от дървеници е онова-кибрит (огън б. м.) и наново да се построят с всички удобства за едно домакинство.” 31
Използуването на хотел “Орел” повече от 25 години довежда до силното му износване и в края на 20-те години той изглежда твърде занемарен и безстопанствен. През годините са изкъртени и разрушени вратите, прозорците, стълбите и др. Препоръчва се на Окръжната постоянна комисия, която притежава хотела, че ако се остави в това положение, след няколко години ще рухне. И затова е необходимо веднага да се започне необходимия ремонт, за да се запази сградата и се използува за нуждите на летуващите. 32
Това са хотелите и тяхното състояние до края на 20-те години на ХХ в. Техните 96 стаи и 12 кухни са съвсем недостатъчни за летуващите. Почти същото е и положението с отходните места, които замърсяват местата около самите хотели, не са достатъчно спрямо броя на нуждаещите се и не се поддържат така както трябва. Чувствува се остра необходимост от изграждането на нови отходни места. Същите се отдават под наем през всеки три години. Така например за 1903-1905 г. наемът е 15002 лв. 33
През 20-те години още по-сериозно започва да се поставя въпросът за благоустрояване на баните и превръщането им в първокласен курорт. Старата материална база от хотели и къпални са силно амортизирани и не отговарят на нарасналите потребности на хората. Недоволството от състоянието на хотелите, липсата на удобни и хигиенични стаи за почивка и пренощуване, старите и примитивно изградени къпални, условията за живот, пътищата, съобщенията, парковете, хигиената и много други фактори поставят пред Окръжната постоянна комисия задачата по-сериозно да се заеме с решаването на тези проблеми. 34
Критично се отнася и хасковският в-к “Наша дума” през 1910 г. относно стопанисването на баните от същата комисия, където се изказва недоволство, че същата “прибира охотно приходите, които дават баните, а нищо не прави за тях”. Критично се отнасят неведнъж в изказванията си на сесии на Хасковския окръжен съвет окръжните съветници, когато през 1930 г. се разисква проблемът за обособяването на баните в отделно стопанско предприятие.
В своите мотиви за създаване на Окръжно стопанско предприятие “Хасковски минерални бани” Хасковската окръжна постоянна комисия изтъква съвсем официално до МВРНЗ, че “Причината за да не се издигнат днес Минералните бани в един модерен курорт, курорт с известност, когато са налице всички условия за това, е че от 1901 г. до края на 1922 г., сегашният Хасковски окръг съставляваше част от Старозагорски окръг, който полагаше грижи изключително за повдигане на стария Старозагорски окръг, а не за периферията, за която се знаеше че е временно привързана към окръга. На тази част се гледаше винаги през очите на майка-мащеха и приходите от нашите минерални бани отиваха за създаване на ценности на стария Старозагорски окръг. Затова, през целия този период от 22 години няма абсолютно нищо създадено в Окръжните минерални бани”. Въпреки слабата заинтересованост от страна на административното ръководство на Старозагорски окръг, през това време започва да се строи нова баня, която трябва да е готова в края на лятото на 1915 г. По-късно тази баня ще остане в историята на курорта до ново време под името “Модерната баня”, чието строителство завършва през 1932 г. 35
Пред новосформираната Хасковска окръжна постоянна комисия през 1924 г., се поставя сериозно въпросът за подобряване на цялата материална база на баните, за което са необходими големи финансови средства. За тази цел комисията извежда на преден план най-важните и неотложни проблеми, които трябва да реши.
На първо място се поставя въпросът за построяване на достатъчно удобни жилища за летуващите, снабдяване на курорта с изобилна студена вода и “построяване на първо време една модерна грамадна и разкошна къпалня. Едновременно с това е необходимо да се построи една сграда с всичките и възможности за казино, театрален салон, библиотека и други удобства за посетителите, направа на солидни, хигиенични и достатъчно число нужници (тоалетни), уредба на електрическо осветление в района на баните и лесни съобщителни средства с гр. Хасково и гара Скобелево.” Отчита се, че благодарение подобряването на условията през 1927 г. има едно голямо оживление в курорта. Предлага се да се предприемат коренни преобразования. 36
В края на 20-те години се предвижда баните да се изградят като “едно грандиозно предприятие и се превърнат в първостепенен курорт и лечебно място. Начинът, по който ще се постигне това е всестранно обмислен в предложения план през 1928 г. По важните мероприятия в този план включват постройката на още три къпални на мястото от “Двойната баня” (”Чифте баня”) до над “Кутела”, като всички минерални води се съберат в едно, чрез един общ генерален дренаж; постройката на различни места в района на баните на павилиони с около 200 хигиенични и удобни стаи за курортистите и още ред други инициативи”. 37
Идеята за модернизирането и благоустрояването на Минералните бани и превръщането им в привлекателно курортно място се приема от обществеността на Хасково със загриженост и надежда. “Всеки схваща добре, пише в-к “Хасковски ек”, че Хасковските минерални бани модернизирани, превърнати в курортно място с всички удобства и съвременни изисквания, ще преобразят и нашия град в курортен, и от тук един сигурен тласък на поминъка на еснафи, търговци и др. граждани.” По-нататък се отправя апел към хасковското гражданство и обществеността да организират чрез пресата, дискусии, събрания да защитят идеята на комисията. 38
В края на 1928 г., със Закона за изменение и допълнение за окръжните съвети се, разрешава учредяването на окръжни стопански предприятия. Законът дава право на Окръжния съвет да уреди Хасковските минерални бани, така че “да създаде условия за ползването на още по-голяма част от населението от лечебните им свойства, а също така, като създаде и по-добри условия и удобства, за да могат минералните бани да се издигнат не само до лечебно място, в каквото самата природа ги е издигнала, но и в едно хубаво курортно място, където и здравият да намери близко място за приятна почивка”.
В резултат на разискванията, на сесия на Окръжния съвет, се предлага решение от началото на 1931 г.: “Да се обърнат Минералните бани в отделно окръжно стопанско предприятие, което да се експлоатира от Окръжния съвет, като се натовари Постоянната комисия да изработи правилник, стопански и финансов план”. 39
Предложеният правилник е утвърден и регламентира управлението на Хасковските минерални бани, които се учредяват като отделно стопанско предприятие. Предмет на това стопанско предприятие, се подчертава в самото начало на правилника, е да експлоатира Окръжните минерални бани, като ги развие в едно модерно курортно и лечебно място и се грижи за тяхното благоустрояване и разхубавяване. 40
Дейността на новото стопанско предприятие започва да дава и първите добри резултати. Един от басейните на “Чифте баня” е ремонтиран и запазен само за “по-отбрана публика”, където цените на билетите са повишени на 4 лв. Същото е направено и за хотелските стаи. Тези, които се заемат от обикновеното население са вече с нова цена-2 лв. на денонощие. Тези, които са по-хигиенични, като тия от “Инвалидните стаи” са с нова цена-10 лв., а на хотел “Орел”-5 лв., което се оказва твърде резултатно. Обзаведени са с по-хубави мебели стаите на хотел “Аида”, където цената на едно легло е също 5 лв.
Ръководството на баните смята, че експлоатирането на баните като стопанско предприятие е правилно. Освен приходите и разходите, които е получавала Окръжната постоянна комисия, в тези резултати са включени и сумите, получавани от Брястовската община и внасяни във фонд “Благоустрояване и разхубавяване на здравните места”.
В активите на предприятието на 31 декември 1931 г. са записани:
Районът на гората, който е около минералните извори и е в землището на с. Брястово и е неоценен, сградите на хотелите “Орел”, “Аида”, “Еврейските стаи”, “Чирпанските стаи” “Инвалидните стаи” и временни бараки от 4 стаи, баните “Модерна баня”, “Батак баня”-2, “Чифте баня”, “Дъсчена баня” , “Чирпанска баня”, “Еврейска баня”, бюфет с обор, фурна, и кухня към него, пералня, клозет, кланица, три чешми и електрическа централа и движими имоти. Или общо предприятието притежава имоти за 4220861 лв. Всички имоти с изключение на “Еврейските” и “Чирпанските” стаи, както и “Червената баня”, която някои наричат “Еврейската баня” са сравнително добре и могат да се използват по-дълго време. 41
Въпреки всичко, през 30-те години състоянието на хотелите и къпалните си остава незадоволително. “Преди няколко години, когато баните бяха обособени от бившата Хасковска окръжна постоянна комисия като самостоятелно стопанско предприятие, забеляза се един подем на благоустройство и строителство, което не трае много, а само 2 - 3 години”, отбелязва със съжаление в-к “Утринна поща” през 1938 г.
Пак на страниците на този вестник се отбелязва, че главният проблем на баните си остава липсата на достатъчно стаи за пренощуване на курортистите. “През целия летен сезон стаите са недостатъчни, а през юни, юли и август, когато напливът е голям, десетки семейства спят на открито. Тук му е мястото да запитаме, защо още не се разрешава на частните лица, които са закупили парцели, а и търгът отдавна е утвърден, да строят?” 42
През 1937 г. започва модерното каптиране на топлите минерални извори. Изгражда се бетонен резервоар, който се използва за по-бързото пълнене на басейните в различните къпални. Към същия е изградена помпена станция,чрез която водата достига до всички необходими места. Сега се довършва и голямата сграда в центъра на баните, започната преди 1934 г., в приземния етаж на която се намират стаи за спане, ресторант и фурна.
В сравнение с миналото сега има по-голяма чистота и ред. Управлението на баните е положило сериозни усилия за да въведе известен порядък в това отношение. Къпалните са почти достатъчни, но проблемът с хотелите продължава да стои открит до края на 40-те години. За него винаги се търси решение. Особени надежди се възлагат на започналото строителство на малки сгради в парцелите, раздадени от общината. До края на 30-те години вече са изградени и първите вили. 43
Продължава да стои открит въпросът със снабдяването на баните със студена питейна вода. Ако топлите минерални извори са достатъчно и задоволяват нуждите, то липсата на студена питейна вода в курорта се чувствува осезателно с всяка година. Независимо че са в полите на Родопите, тук липсват студени извори. В края на ХІХ и началото на ХХ в. снабдяването на почиващите със студена вода става от “няколкото кладенци, които се намират тук и са освен не чисти, но и водата не струва за пиене. Посетителите вода за пиене си доставят от чешмата, наречена “Аязмата” на 1-2 км. от самите бани, от гдето я донасят самите гости, или бюфетчиите със стомни натоварени на магарета”. 44
Водоснабдяването на баните изисква сериозно финансиране и по тази причина този проблем се проточва дълги години. През 1924 г. Хасковската окръжна постоянна комисия на свое заседание поставя отново въпроса за снабдяването на баните със студена вода за пиене. Въпреки многогодишните усилия, до края на 30-те години баните не са снабдени със студена питейна вода, а посетителите им използуват водата от няколкото кладенци, пръснати около хотелите или чрез изстудяване на горещата минерална вода в съдове. 45
Нерешен остава и въпросът и с коригиране коритото на реката, която тече по средата на курорта и в която се вливат почти всички фекални води, залесяването на голите ридове около баните, павирането на шосето и др. Както възкликва един посетител на баните:”Природата е изсипала в тоя родопски кът всички земни хубости и блага, обаче твърде малко са грижите за тоя лечебен и приятен за почивка курорт. Ако се обърне по-голямо внимание на естествената гора да бъде пазена и почиствана, тя ще стане в скоро време чудесен парк, където ще вее благоухание. . . Тоя земен кът, може да се преобърне на рай Божи, ако се проявят малко човешки грижи за него”. 46
Всичко това стои на дневен ред за решаване от държавата, която експлоатира баните, но за съжаление все още не е изработен план, който да бъде утвърден и прилаган, съобразен със срокове, изисквания и др.
Бавното решаване на проблемите на баните безпокои както гражданите, така и хората работещи там-управителят, лекарите и др. В подетата дискусия се предлага, проблемите да бъдат решени, ако всички средства добити от експлоатацията на самите бани се използуват за тяхното модернизиране и благоустрояване. И това да не е еднократно или за година-две, а за един период от 8-10 години. Отчита се, че държавата, респективно Министерството на търговията, промишлеността и труда, бездействат в това отношение, макар че годишно баните имат 1 мил. лв. приходи. 47
Нарастващото голямо значение на Хасковските минерални бани като курорт, изискванията за благоустрояване и модернизиране на цялата налична база, преминаването им на пряко подчинение на държавата съвпада по време с приемането през 1936 г. на “Правилника за лечебните /курортните/ и почивните места”, основан на членове 197 и 198 от “Закона за народното здраве”.
Съгласно този правилник, чиито изисквания се отнасят с всичката си сила и към Хасковските минерални бани, се определя срок от 2 години, през който всяко лечебно място трябва да разработи общ градоустройствен план. Той трябва да обхваща общия регулационен план на квартали, улици,паркове, места на обществени сгради и служби и т. н. и програма за изпълнението на благоустройствения план в срок от 20 години.48
През 1941 г. е обнародван новия закон за благоустройството на населените места. Задължават се всички нерегулирани досега населени места да се снабдят с регулационни планове, с предвидени срокове, които трябва да се спазват. Съгласно изискванията на закона са определени съответните зони в минералните бани, като всяка една от тях има определен режим за строителство. През същата година държавата планира и започва изграждането и каптирането на модерни съоръжения на топломинералните извори на Хасковските минерални бани. 49
Завършвайки прегледа относно изграждането, благоустрояването и развитието на Хасковските минерални бани след Освобождението до средата на ХХ в., можем да направим и някои изводи.
Изграждането на баните като курорт е неделима част от общодържавната политика за използуването на минералните води от държавата в интерес здравето на населението. Още с първите държавни актове баните са обявени за държавни, от което произтичат и всички други начинания проблемите които се решават относно развитието му. През 1891 г. влиза в сила Закона за топлите и студени минерални води за управлението, надзора и запазването на минералните води. С него се полага началото на една здрава нормативна база, от която по-нататък се ръководи и управлението на баните. Още с първите организационни мерки на държавните институции се установява контрол по всички въпроси, отнасящи се до обществената хигиена и изследването на минералните води и даването на наставления за тяхното използуване.
С извършването на първия научен анализ и оценка на минералната вода в баните се определя и посоката на тяхното въздействие. Правилникът за медицинския надзор на държавните минерални бани от началото на ХХ в., регламентира и изяснява правата и задълженията на медицинския контрол по отношение на използуването на топлите минерални извори в Хасковските минерални бани.
Макар и бавно, започва събирането на статистически данни за общия брой на посетителите, за видовите заболявания, които се лекуват, условията на лечение и т. н. Започват първите научни наблюдения и анализи, които са съобразени със Закона за опазването на общественото здраве. Изграждането и благоустрояването на баните, използуването им за лекуване на редица заболявания и стремежа им да се утвърдят, като важен курортен център е прекъснато от Балканските войни през 1912-1913 г. и Първата световна война-1915-1918 г. Нито държавата нито Окръжният съвет имат средства за подобряване условията на лечение в баните. Независимо от лошата материална база, тук продължават да се лекуват много хронични заболявания. Населението, което познава лечебните свойства и качества на минералната вода, много често, без лекарски надзор и консултации, използува баните за лечение.
След периода на воините, с навлизането на България в стопанска стабилизация през 1926-1929 г., започва нов период от развитието на курорта. Стремежът за подобряване условията в курорта довежда до увеличаване броя на курортистите, а с това и увеличаване на приходите. Основаният фонд “Благоустрояване и разхубавяване на здравните места”, отдаването на терени за строителството на почивни станции, лагери, вили, подобряване комуналните услуги и др. са едно продължение на развитието и изграждането на курорта.
Новите икономически и стопански условия, които съпътстват страната ни от началото на 30-те години на ХХ в., са ново начало за Хасковските държавни минерални бани. Изхождайки от редица икономически показатели, те се преструктурират като отделно стопанско предприятие, което довежда до икономическа изгода за държавата.
Реализацията на тази необходимост се подпомага от влизането в сила през 1929 г. на Закона за народното здраве, който защитава не само здравеопазването в страната, но и курортното дело. Пряк резултат от това е и издадения през 1936 г. Правилник за лечебните курортни и почивни места. С него ясно се определят видовите курорти, чиято категоризация е валидна и до наши дни.
В края на 40-те и началото на 50-те години, с преминаването на страната към държавна планова икономика, започва поетапното изграждане на нова материална база, чието оборудване вече е с оглед постиженията на науката и техниката. Но това е предмет на друго изследване.
Интересът към топлите минерални извори на Хасковските минерални бани и тяхното използуване, както посочихме в началото на нашето изложение, подкрепено с археологическите находки в района на баните, датира от древността. Тогава именно се създава и затвърждава убеждението, че главен фактор за лековитостта на минералната вода е преди всичко нейната температура. Археологическите находки ни подсказват, че тук има създадени всички условия за развитието на балнеологията и балнеолечението. През средновековието при употребата на минералната вода има едно забавяне, но с утвърждаването на Българската държава, използването й се развива по възходящ път. По време на османското владичество в нашите земи употребата на минералната вода се практикува чрез къпане и пиене, не само поради славата им от античността и средновековието, а по-късно и поради развитието на естествените науки и най-вече химията. Този период можем да приемем за начало на масовото приложение на минералната вода за лечение. 50
Изследванията на науката за състава и свойствата на минералните води допринасят постепенно научно да се осветли и въпросът за лечебното им действие. Днес в научните изследвания за минералната вода на Хасковските минерални бани няма неизяснени въпроси относно нейните свойства и лечебно действие.
За лечебните свойства и действие на топлата минерална вода от Хасковските минерални бани от значение са много фактори, като температура на водата, самата вода, специфичното действие на отделни разтворени в нея вещества, които влизат в състава и, радиоактивността и др. За първи път химически анализ на водата на Хасковските минерални бани е направен през 1888 г. от А. Найденович чрез лабораторията на гражданско-санитарната дирекция-София. Своите резултати Найденович публикува в специализирано медицинско списание още същата година. 51
През 1904 г. Министерството на търговията и земеделието изпраща своя геолог и метереолог д-р Л. Ванков, който прави измервания на температурата и дебита на водата в баните при различните извори, но не и химически анализ. Измерена е температурата на водата и дебита на всеки един извор, чиито води се използват съответно в тогава съществуващите бански постройки, като “Сусамската баня”, “Чифте баня”, “Батачната баня”, “Чирпанската баня” и изворите при “Кутела”. Температурата на водата на всички извори е между 52 до 57 градуса, а дебитът на всеки извор е различен. Общо дебитът на всичката вода при топлите извори е 2010 л/м. и е измерен там, където се събира в нарочно направения първи арк (канал) на воденицата, която е изградена в близост до изворите. 52
Вторият химичен анализ е направен от немските специалисти на фирмата “Давид Грове” през 1924 г. Вследствие направените анализи, немските специалисти установяват температурата на минералната вода, която е 58 градуса и е с остра миризма на сероводород, което е характерно за дълбоките подпочвени води, в състава на които има определено количество желязо. Анализите, които са направени в Пруския областен институт за водна, почвена и атмосферна хигиена в Берлин, установяват че при дълго стоене на открито в съприкосновение с въздуха водата изгубва миризмата на сероводород, а съдържащото се твърде голямо количество желязо се утаява. Това не пречи водата да се използува за пиене, както топла, така и студена.
Въпреки обстоятелството, че водата в хигиенно отношение не е вредна за пиене, то по мнението на немските специалисти същата преди да бъде използвана за пиене, се нуждае от едно основно преработване състоящо се от механично вкарване на въздух за да се унищожи миризмата на сероводород, от обезжелязване и охлаждане до нормална температура, годна за пиене. 53
През 1936-1937 г. са каптирани всички естествени извори, които са събрани в 11 каптажа. През 1937 г. се прави третия официален анализ на водата, което показва, че отличителните белези и свойства на водата са, че е бистра и безцветна, със слабо блудкав вкус и съвсем слаб мирис на сероводород, който се усеща по-ясно след окисляване на водата. 54
Радиоактивността на изворите е мерена два пъти до 1940 година. За първи път това е направено през 1908 г. и през 1937 г. по време на каптирането. С тези си химични и физични качества топлата минерална вода на баните е една от най-силно минерализираните в България. 55
В най-ново време се правят и други изследвания от специалисти от различни специализирани институти и организации в страната ни за нейния състав. Резултатите от анализа през 1937 г. не се различават от тези в най-ново време.
Наред с извършването на анализа на водата на Хасковските минерални бани от края на ХІХ и през ХХ в., започват и лекарските наблюдения, изследвания и лекуване на различните видове заболявания. В най-общ вид тези изводи се свеждат до следното:
1. Минералната вода от Хасковските минерални бани, употребявана от болни с открити рани на повърхността на стомаха, както и такива с рак дава нежелани и отрицателни резултати. Като причина за това се явява железният карбонат в състава на водата, който трудно се понася от раните и разяжда откритите язви.
2. Употребата на минералната вода по време и количество трябва да се индивидуализира в строги граници, установени чрез експериментиране.
3. Минералната вода е лечебно активна само при болести, които се явяват като едно функционално разстройство на стомаха, главно при грешки в диетата или при болести, които могат да се характеризират с общото име гастрит. Следствие на химическия и състав минералната вода действа дезенфикциращо и стимулиращо на стомашните стени, засилва техните функции и повдига жизнените им свойства. В това именно се състои благотворното и лечебното действие на минералната вода в Хасковските минерални бани. Употребата на водата обаче, трябва да се движи в известни граници. То не бива да продължава след постигане на желания резултат. 56
Научните изследвания за лечебното действие на минералната вода на баните, продължават и през следващите години. Посочва се, че топлата минерална вода на Хасковските минерални бани помага при лекуването по-специално на болестите албуминурия, диабет, диария, болести на стомаха и червата, гуша, женски полови органи и менструации, кожни болести, неврози-неврастения, ревматизъм, сърдечни болести-хорея, стари наранявания, счупвания, изкълчвания и засилва обмяната на веществата. Изтъква се, че водата с химическите си и физични качества е една от най-силно минерализираните топли минерални води у нас. Тя се доближава по състав до Нареченската минерална вода, която превъзхожда по състав и със съдържание на арсен, а в чужбина водите на много известни минерални извори. 57
На базата на натрупания опит до 30-те години се препоръчва водите на Хасковските минерални бани за лекуване на: Болести на костите-ревматизъм, подагра, анкилози, ишиас, слаби стави; Маточни разстройства-течения, метрити, салпингити, офорити и полова слабост (вътрешна секреция); Храносмилателна система-десепция, (твърд стомах) действа раздразнително за отделяне на стомашни сокове; Кожни болести от неспецифично естество; Обща слабост, благодарение слабия състав на арсен. Особено бързо и ефективно действа върху болестите на костите, поради което почти винаги се намират болни за лечение, освен от вътрешността на страната, но и от Одринско”.58
Най-вероятно за днешните специалисти в балнеологията тези първи опити, анализи и изследвания от началото на ХХ в. да имат редица недостатъци и неизяснени въпроси. Но това са първите научни изследвания, върху които по-нататък се изграждат новите изследвания.
Не е предмет на изследването ни да проследяваме по-нататък тези научни дирения. Съществуват специализирани научни изследвания през целия ХХ в., където първите изследвания за лечебното действие на минералната вода на Хасковските минерални бани са доразвити и обогатени с нови научни методи и практики.
——————————
БЕЛЕЖКИ:
1 Гълъбов, Ж, Иванов, И, Пенчев, П, Мишев, К, Неделчева, В. Физическа география на България. С., 1977, с 128.
2 Атлас на Народна република България, С., 1973, с. 56.
3 Цончев, П. Хасковските термоминерални извори и старините около тях. - Курортно дело, бр. 6, 1938, с. 89.
4 Аладжов, Д. Селища, паметници, находки от Хасковския край. Х-во, 1997, с. 167-168.
5 Пак там, с. 170-180.
6 Миков, В. Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места. С., 1943, с. 92; -Марица, бр.547, 6. 12. 1883, с. 4; Изложение на Хасковския окръжен управител за състоянието на окръга през 1889 година. Х-во, 1890, с.36.
7 Изложение на Хасковския окръжен управител за състоянието на окръга
през 1893 - 1894 година. Х-во, 1894, с. 24; -Държавен вестник, бр. 13, 18. 01. 1894, с. 5.
8 Изложение на Хасковския окръжен управител за състоянието на окръга през 1895 година. Х-во, 1896, с.25.
9 Цончев, П. Старините около Хасковските топло-минерални извори. -Годишник на Пловдивската народна библиотека и музей 1937-1939 год. С., 1940, с. 86-90; Аладжов, Д. Селища, паметници, находки от Хасковския край. Х-во, 1997, с. 167.
10 Аладжов, Д. Цит. съч., с.54, 56, 167-180, 259-265; Цончев, Д. Цит. съч., с.85 - 94; В. Анчев. Курортно дело по нашите земи през тракийския период. - Курторология и физиотерапия, год.12, кн.1, 1975, с.40-42; Попов, М. Проучвания върху произхода,
развитието и характера на култа към Асклепий. -Научни трудове на ВМИ-София, т. 10, кн. 3, 1963, с. 31-32.
11 ЦДА, ф. 339, оп. 1, а. е. 47, с. 6-7.
12 Цончев, П. Цит. съч., с. 94 - 104.
13 Аладжов, Д. Цит. съч., с. 168; Римски военни дипломи от Хасковски окръг. -Хасковска трибуна, бр. 123, 18. 10. 1980, с. 3.
14 Радев, Н. Минералните води. - Известия на балнеоложкото в България, год. 1, бр. 2, 1930, с. 2-3.
15 Аладжов, Д. Селища, паметници, находки от Хасковския край. Х-во, 1997, с. 170-171.
16 Аладжов, Д. Крепости и селища в Югоизточна България по време на първата българска държава. -Сб. Архитектурата на първата и втората българска държава. С., 1975, с. 124-126.
17 Аладжов, Д. Средновековна художествена керамика. - Хасковска трибуна, бр.16 от 7. 02. 1984, с.3; Ценна находка от Минерални бани. -Хасковска трибуна, бр. 1, 3. 01. 1985, с. 4.
18 Аладжов, Д. Крепостта в село Минерални бани. С., 1977, с. 2-3.
19 Милкова, Ф. Поземлената собственост в българските земи през ХIХ век. с., 1969, с. 122-134.
20 Сведения за минералните води в Източна Румелия. - Марица, бр. 547, 6. 12. 1883, с. 4.
21 Изложение на Хасковския окръжен управител за състоянието на окръга за през 1894 - 1895 г. Х-во, 1895, с. 25-26; Капитан Раев. Нашите топли и студени минерални извори от юридическо-стопанска гледна точка. -Сп. на Българското икономическо дружество, год. 6, кн. 9, 1902, с. 571-585.
22 Отчет по инспектирането на Пловдивски и Старозагорски окръзи през 1904 г. С., 1906, с. 129.
23 Арнаудов, К. Хасково и хасковци в детските ми спомени. - Вести на Народния музей в Хасково, т.1, 1965, с. 79-80.
24 Отчет по инспектирането на Пловдивски и Старозагорски окръзи през 1904 г. С., 1906, с. 129 - 134.; -Куриер, бр.2, 9. 08. 1920, с. 2.
25 Отчет по инспектирането на Пловдивски и Старозагорски окръзи през 1904 година. С., 1906, с. 131; ЦДА, ф. 371, оп.3, а.е. 587, с. 30-32.
26 Вейков. Хасковските минерални бани. - Утринна хасковска поща, бр. 60, 21. 10. 1927, с. 2.
27 Вейков. Хасковските минерални бани. - Утринна хасковска поща, бр. 58, 19. 10. 1927, с. 3; Георгиев, В. Минералните бани в България и тяхното лечебно действие. С., 1904, с. 67.
28 Арнаудов, К. Хасково и хасковци в детските ми спомени. -Вести на Народния музей в Хасково, т. 1, 1965, с. 80; Йорданов, Й. Хасковските минерални бани. -Утринна поща, бр. 2525, 20. 07. 1937, с.2 ЦДА, ф. 371, оп.3, а. е. 582, с.13, 31, 39, 41.
29 Веийков. Хасковските минерални бани. -Утринни поща, бр. 58, 19. 10. 1927, с. 3.
30 Отчет по инспектирането на Пловдивски и Старозагорски окръзи през 1904 г. С., 1906, с.133 - 134.
31 Вейков. Цит.съч., с. 3.
32 Вейков. Хасковските минерални бани. -Утринна хасковска поща, бр. 61, 22. 10. 1927, с. 2.
33 Пак там, бр. 58, 19. 10. 1927, с. 2; ЦДА, ф. 339, оп. 1, а. е. 47, с. 6.
34 Куриер, бр.7, 16. 09. 1902, с. 3.
35 Наша дума, бр. 34, 7. 07. 1910, с. 2; ЦДА, ф. 371, оп. 3, а. е.587, с.41.
36 -Хасковски окръжен вестник, бр. 31, 11. 06. 1924, с. 3-4.
37 -Хасковски окръжен вестник, бр. 32, 14. 06. 1924, с.1 - 2.; В-к-Хасковски ек, бр. 10, 2. 02. 1928, с. 2.; ЦДА, ф. 371, оп. 3, а. е. 487, с. 11; а. е. 374, с. 13; а. е. 517, с. 14.
38 Вейков. По въпроса за превръщането Хасковските минерални бани в курортно място. -Хасковски ек, бр. 28, 24. 02. 1928, с. 2; ЦДА, ф. 371, оп. 3, а. е. 587, с. 13, 41, 117.
39 ЦДА, ф. 371, оп. 3, а. е. 587, с. 35-43.
40 ЦДА, ф. 371, оп. 3,а. е. 587, с. 44-54.
41 ЦДА, ф. 371, оп. 3, а. е. 587, с. 12-16, 25-33.
42 -Утринна поща, бр. 1052, 8. 02. 1931, с. 1; Паскалев, С. Хасковските минерални бани. -Утринна поща, бр. 2623, 2. 07. 1938, с. 3; Йорданов, Й. Нуждите на Хасковските минерални бани. - Утринна поща, бр. 2635, 13. 08. 1938, с. 2.
43 ДА-Х-во, ф. 100, оп. 1, а. е. 2, с. 95; а. е. 4, с. 16-17; а. е. 66, с. 16-20.
44 -Куриер, бр. 2, 9. 08. 1902, с. 2-3.
45 -Хасковски окръжен вестник, бр. 32, 14. 06. 1924, с. 1; Д-р Ст. Кадиев. Хасковските бани. -Хасковска поща, бр. 860, 21. 06. 1927, с. 2; Попмаринов, Г. Хасковските минерални бани. -Утринна поща, бр. 2256, 4. 07. 1935, с. 2;.Киронов, Ат. Хасковските минерални бани. -Утринна поща, бр. 2633, 6. 08. 1938, с. 2; Сиротов, П. Хасковските минерални бани. - Утринна поща, бр. 2630, 26. 07.1938, с. 2.
46 Паскалев, С. Хасковските минерални бани. -Утринна поща, бр. 2623, 2. 07. 1938, с. 1.
47 Паскалев, С. Хасковските минерални бани. -Утринна поща, бр. 2623, 2. 07. 1938, с. 1; Стоянов, Н. Хасковските минерални бани. -Утринна поща, бр. 2610, 17. 05. 1938, с. 2.
48 Курортно дело, год.3, кн. 2-3, 1936, с. 28-29, 46-47.
49 Василев, Г. Термоминералните извори при с. Брястово и Сусам, Хасковско и техните каптажи. -Годишник на Дирекцията за природни богатства, т. 1, 1941, с. 147-157.
50 Виж по подробно: Граматиков, Г. Хасковските минерални бани. С., 2003, с. 9-
162.
51 Медицински преглед, год.1, кн. 2, 1888 , с. 145.
52 ЦДА, ф. 339, оп. 1, а. е. 47, с. 6-7.
53 ЦДА, ф. 129, оп. 1, а. е. 1564, с. 54.
54 Азманов, А. Българските минерални извори. С., 1940, с. 65
55 Пак там,с. 54.
56 Змияров, Г. Върху лечебното действие на Хасковските минерални води. -Медицинска мисъл, год. 4, кн. 9, 1925, с. 259, 265-267.
57 Петров, Т. Минералните води в България. С., 1930, с. 65-68.
58 Пенев, М. Минералните извори и минералните бани в България. С., 1930, с. 262.
