Татяна Любенова

1.
Помня, някой ми каза:
не слизай на морското дъно.
Има бездна, която
светлина непонятна излъчва.
Ако в нея попаднеш -
не можеш назад да се върнеш.
Не послушах премъдрите думи -
на морското дъно се спуснах:
приковани, там светеха морски звезди,
вкаменени корали
сияния меки излъчваха
и безшумно отплуваха
риби с огромни очи.

2.
Аз познавам
зелените меки сияния вече
и в самотния свят от мълчание
дълго живях.
Тук, зад девет ключалки,
видях Красотата отвлечена
и познах Любовта.
И посегнах тогава,
а тя ме докосна и рече:
само смелите могат
да вземат от мен светлина.
Този свят и огромни пространства,
свобода е наречен -
всеотдайните само
могат да стигнат до там.

3.
Ето, аз ти донесох
светлината от морското дъно:
красота - глътка нежност
и капка любов - океан!
И когато към мене посегна,
свещените думи изрекох:
само смелите могат
да вземат от мен светлина.
Ако искаш, със теб,
да се спуснем на морското дъно -
всеотдайните могат
да стигнат до там.
Ти докосна ръката ми нежно
и каза: да тръгнем!
Но остана при първата
морска вълна.

4.
И навярно завинаги там ще останеш,
с мисълта, че не те достигнах аз.
И навярно в душата ще носиш вина -
ще горчи всяка глътка
от солта на смълчана вълна.
Аз се върнах в света
на зелените меки сияния…
По-солени са само вълните
и коралите все тъй мълчат.
Ти не стигна до тях.
Нас навярно това ни разделя -
красотата, която видях!