Илия Желев

Тази сутрин отдалече
баба Марта се довлече
бодра, весела, засмяна
и от слънчице огряна.

Във мазето бързо влезе,
но намусена излезе,
че й виното изпили
братята й родни, мили.

Силно викна, та заплака,
от небето дъжд закапа,
а след малко сняг захвана
да се сипе по хармана.

Седна Марта пред вратата
и заблъска си главата:
жалби тихо занарежда
и към бурето поглежда.

Но след малко се изправи
и си рече: „Да са здрави!
Нищо, че са го изпили -
те са мои братя мили!”

——————————

сп. „Детски живот”, г. 6, бр. 6, 1935-1936 г.