19 февруари - 152 години от гибелта на Васил Левски

Иван Енчев

ТРЕВОГА

„Народе????”
Васил Левски

Народе, кажи ми къде са мъжете,
потомци на гордите вехти войводи?
Дали не очакваш от други планети
да дойде нечуван светец да те води?!
Къде са децата ти, внуците де са? -
Далече съдбата с подмами ги храни.
Сред чуждите хора слугите им те са.
Там…никога няма да бъдат разбрани.

Тук, в къщи самотни - отчаяна гледка:
старици се радват на кученца дребни,
а не на дечица. Те чакат… И чепкат
непрани кълчища от клюки зловредни.
И чезнат - свещици във храм догорели -
най-мили и свидни чеда не видели…

Щом, слава на Бога, живеем всемирно,
щом срещаме трезво и радост, и рани,
народе, кажи ми защо сме неспирно
мишена за обир и сделки измамни? -
Тук вече невиждана напаст вилнее,
по-страшна от всичките минали чуми.
Свещената наша народност линее:
затриват се родове, букви и думи!!!

Народе, народе….

СТЕНЕ БАЛКАНЪТ

„Вятър ечи, Балкан стене.”
Добри Чинтулов

Дъжд се излива и вятър ечи.
Стене Балканът, сред буря е целият!
Плаче от мъка, тревожно бучи.
Рожбите търси, далеч отлетели.
Плаче намръщен и страда по мъжки.
Плаче и пее той песни печални.
Дива е бурята. - Нищо не жали!
Срива без милост тя родните къщи.
Страшна е бурята - чупи върхари!

Кой ще опази селата ни стари?!
Вълци изядоха коня на оня юнак,
дето зовеше ни: Всички накрак!
Глъхне тръбата му нейде в мъглата.
Глозга я глухо и подло ръждата.
Грозна е бурята - мечка стръвница
рови в темели със кости юнашки.
Бясна е бурята - сляпа къртица
с ярост и нокти в душите ни дращи.

ПОДЛЕЗ

Тук някога кънтял е древен римски стадион -
арена в битката за хляб и зрелища херойски.
Тук може би бушувал е Тракиецът Спартак.
Тук може би таи се епизод от неописан епос…
Като по тъничко въже над пропаст стъпвам,
за да не сепна мраморния дух на Вечността…

Познават тези стари стълби яростта на лъвове,
пък днес и котки тук надничат като просяци
и плочките не плачат за кръвта на гладиатори.
Тук гладят косъма на суетата си мъже некротки
не с лъвове,
а в барове със скъпо вино и метреси.

Патрициите днес са баш плебеите на пустотата,
а варвари са пълководците в духовния разгул.
Земята ни опоскват нашенски и чужди скакалци.
В сърцата ни дълбаят подлези коварни златояди.
А лъвове се ежат днеска
само в циркови манежи…

МИНЗУХАР В САКСИЯ

Бе цъфнал минзухар! Бе цвете жар!
Красеше къщата ни живият светлик!
В саксия бях го посадил със трепет -
да пипне малката ми внучка пролет.
Дошла ни бе на гости от чужбина.
А тя дори очи не вдигна да го види,
залисана към апаратче с ням екран.

Пък моята душа крещеше от обида:
Къде сте всички вие пролетни ливади,
запалени от пламъци на минзухари?
Къде сте всички вие звездни небеса,
разсипани в зори по росните поляни?
Къде сте всички вие златни листопади,
които даром озарихте мойто детство?

Не знам от моя срам или от друго
посърна минзухарът и увехна скоро.
Угасна тихо - като пламъче на свещ,
обречена да изгори пред някоя икона.
А внучката - уви! - и туй не забеляза…

Душата ми най-срамна мъка гложди:
Дали потомците ни
българи ще бъдат още???