Денчо Владимиров

Чувал бях, че много от великите романи са създадени по действителни събития, използвани са живи сочните прототипи.

Затова преди време и аз реших да тръгна по този път като съчинител.

Занесох на мъжа от фургона за вторични суровини листите с всичките си дотогавашни словесни гимнастики (насъбраха се три-четири кашона).

Подострих моливите си и бях готов да започна новия си литературен живот като романист - гребеш образите направо от живота.

Осени ме идеята: излизам от дома и когото срещна пръв, той ще е първият жив прототип на романа ми!

Първият срещнат се оказа млада и хубава жена, сочна и като прототип, и въобще.

Това бе съседката от осмия етаж, която живееше сама в гарсониерата си.

Отзова се веднага на предложението ми да разкаже за интимния си живот на чаша кафе и коняк в дома ми.

Поканих я в хола, седна на дивана и като преметна като бели птици пред взора ми белите си дълги крака, започна да разказва охотно за любовните си лудории още от ученическите си години, за многобройните си обожатели.

С много смях описа първото си съгрешаване с някакъв инструктор по туристическо ориентиране, който, изглежда, добре я бил ориентирал, защото след него любовта й станала любимо занимание, нещо като хоби на жизнерадостното русо момиче.

И до осемнадесетата си година тя вече е имала любовна биография на четиридесетгодишна жена, ако се съдело по броя на връзките й с млади и не толкова млади мъже…

Аз бях смаян от находката си - толкова обилен жизнен материал ми изсипа палавата съседка за бележника само за половин час!

А след още половин час, след като описа в резюме и с много смях креватните си патила и по кандидатстването в театралния институт и връзките си с прочути наши народни и заслужили артисти и режисьори, бележникът ми бе вече пълен и аз трябваше да вадя нов.

- Ами че извадете го… Какво още чакате… - смееше се звънливо моята събеседничка.

С разказа й за разминалото й се все пак приемане в театралния институт, завърши първото й посещение при мен. За сбогом пак ми размаха пред взора белите си дълги крака и си отиде.

Втория път дойде и ми разказа за някакъв моряк, за който едва не се омъжила. Правел страхотен далекоизточен секс, прилагал познания, придобити по време на принудителен престой на кораба му в някакво азиатско пристанище, пълно със знойни момичета.

На третото й идване се разкриха лудориите й с цирков артист, гълтач на саби и кухненски ножове. Без малко да я глътне и нея, но се появил един художник, който поискал да я рисува като голо тяло, съблякъл я в ателието си и още докато я събличал, променил първоначалното си намерение и объркали работата. Художникът обаче имал приятел гинеколог и й се разминало.

След това съвсем непринудено тя тръгнала с гинеколога и била спокойна. Но в ония години гинекологът отишъл в приятел¬ска африканска страна да се изяви като специалист, понеже у нас не можел много.

Поради което тя нямала друг изход - съгласила се да чуе някакви записи в апартаментчето на приятел на гинеколога, кожен лекар. Той бил толкова нежен, а тя толкова самотна и тъгуваща по изявяващия се в африканския юг гинеколог, че не устояла на напиращия към нея на дивана специалист-дерматолог.

И с него била спокойна. Но и той хукнал да се изявява като медик по света и тя била принудена да отиде на купон, рожден ден, на някакъв преследващ я грозник, автомобилен техник.

Когато се озовала във вилата му и той заключил вратата след нея, се разбрало, че той забравил да покани за рождения си ден други, а по-късно тя установила без никаква изненада, че рожденият ден на техника бил преди половин година…

И тук се получило голямото усложнение. Този Тони, изчуквачът на коли, й начукал съвсем неочаквано дете, но като чул за това, заявил гордо, че не дава бащинство на случайни новородени.

И сега бедното детенце е без баща и живее при баба и дядо в глухата провинция… - заключи тъжно съседката и пак преметна белите си хубави крака, хвърляйки ми съчетано с това и поглед, от който един състрадателен мъж би станал баща даже и на готово бебе.

- Достатъчно засега. Ще продължим следващия път… - казах аз, схващайки, че съм на косъм от установяване на съвсем други, нелитературни връзки, с моя прототип.

Зарязах намерението си да правя велик роман за белоногата, взех си две седмици отпуск и избягах от града.

Като се върнах, заварих вкъщи жена ми - беше се върнала от почти месечно гостуване с децата на гости при родителите й на село за ваканцията. Видът й бе, сякаш ми е обявила война.

Оказа се, че в мое отсъствие идвала Белоногата. Казала на жена ми, че сме започнали заедно някакъв роман и много съм й трябвал, тъй като сме стигнали до раждането на детето и трябвало да продължим в същия дух, както силно съм настоявал аз.

Жена ми, с подчертано отсъствие на литературни наклонности и въображение, като чула всичко това, грабнала тежката кухненска енциклопедия „Как да нахраним мъжа вкъщи” и с този капитален кулинарен труд прогонила красавицата…

Не закъсняха обаче усложненията и в службата ми.

Една утрин ме извика началникът на учрежденската обител, където си изкарвах насъщния. „Какви са тези твои истории с някаква хубавица, която зарязала детето си и не знае май даже кой му е бащата!” - попита ме началството.

Аз му обясних: „Тя ми е само литературен прототип! Търся сюжетите си за романи из недрата на живота…”

„Абе знам ги аз тези недра. И аз съм тършувал из тях…” - засмя се мрачно ръководният мъж и като допълни да не го правя на тапа с разни басни за подрастващи, накрая отсече: „Я най-добре си потърси друга работа, че с тази твоя прототипка и нейните недра ще ми сринеш целия имидж на учреждението…”

Намерих си друга работа - учител по български език и литература в далечно планинско селце. Истинска каторга…

Но имало живот и за мен.

Жена ми се завърна отново при мен и само се чуди с какъв шедьовър от кухненската енциклопедия да ме изненада на масата.

Завърнаха се и всичките ми познати, които бяха ме забравили съвсем и като ме срещнеха, гледаха през мен - все едно бях портално стъкло.

Оказа се, че докато аз съм се скитал немил-недраг в раздрънкани автобуси по междуселските друмища с класни по литература в чантата, младата особа, мой литературен прототип, станала през демокрацията внезапно собственик на почти половината магазини в града ни.

Върнали й ги по реституцията…

И каква бе изненадата ми, когато разбрах, че Прототипката не ме е забравила.

Напра¬ви всичко възможно да ме измъкне от учителството и ме назначи за свой сътрудник-протоколист.

Забелязала, че ме бива за тази работа още от времето, когато тя ми е разказвала какви ли не възбуждащи еротични истории от биографията си, а аз най-хладнокръвно само съм записвал, без да пропусна и дума. Как ни веднъж не съм се бил пресегнал да я погаля или ощипя поне!…

- Не може да се намери по-подходящ човек за секретар-протоколист от теб, приятелю! Нищо не е в състояние да те откъсне от листа! - през смях ми казва сега моята пищна работодателка милионерка и пак както някога премята пред изтерзания ми взор белите си хубави нозе, очаквайки май все пак с любопитство дали някой път няма да зарежа листа и да се озова до нея на дивана. Един вид - природата мъжка все пак да победи и у мен…

А колкото до писането на романи - отказах се завинаги от тази робска словесна гимнастика.

Сега само за месец от касата на маститата си прототипка получавам за заплата толкова пари, колкото графът романист Лев Толстой приживе едва ли е виждал накуп и за литературния си венец „Война и мир”.

Се ла ви, графе.

Кой както я нареди.