Димитър Цанов

МОЛБА

Синеоки вещици ми предсказват пътуване.
Мили мои хотелски сестри,
аз копнея за бряг и се връщам от плаване,
към моряка бъдете добри!

Ала те безразлично отпиват от „Плиска”-та
и през миглите цедят нощта…
И се чувствам сега като денк до поискване,
пълен с толкова фини неща:

Ето моята обич към Санта-Лукреция.
Ето малко парченце от корабен кил,
ето снимка (жената, останала във Венеция),
ето чаши от кръчми, в които съм пил.

Развалете магията, вещици млади,
оставете моряка до котва да спи.
Утре всяка ще има свойта награда -
той със спомен моряшки ще ви плати.

СЪНИЩА

Сънуваш ме.
Години минаха.
И аз така -
сънувам те.
Ти беше много млада -
млада те сънувам,
с изпръхнала уста
и премълчана дума.
Кажи я.
И аз ще ти простя,
и няма пак да те събудя.
Кажи я.
Обичам те!
Ти спи. Сънувай ме.
Насън кажи: „Обичам те!”
Не искам друго.

ПЪРВО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Душата ми ще изпълзи
от крива и порочна дума.
Обидата ще ви прости,
но с благо няма да продума.

Ще ви запомни дребни, зли,
несъвършени в жест и мисъл.
И пак ви казвам, ще прости
и грозда зрял, и грозда кисел.

Ще ви подмине в пътя свой
и наранена, изтерзана,
ще победи във онзи бой,
за който нямаше покана.

ВТОРО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Отстъпвах с пот спечелени позиции,
прощавах на бездарни врагове,
ала опазих своите зеници
от блясъка на нощни снегове.

Не мога да мъстя на принизени,
макар с коварство да си служат те.
За рани има място върху мене -
все раната от тях ще зарасте.

Не им повярвал, казвам - да си идат.
Не ги обикнал - не им слагам кръст,
но ако те на птиците завидят,
ще срещнат най-човешката ми мъст.

СЕЧ

Аз съм убиец. Убивах гора.
Присъствах на сеч, разрешена от мен.
Жестока бе зимата -
мръзнат децата.
Сечахме и карахме…
Ден подир ден.

Държавно училище -
директорът: аз.
Началници висши
на парно в София.

Аз гътах дървета.
Резачка пищи!
Червени са печките.
В стаите - топло.

А на убиеца
кой ще прости,
чуваш ли тихите
негови вопли!