СНЯГ
Разтвориха се бездните небесни,
огреяни от чудна чистота,
и спуснаха се, като облак, с песни,
снежинките в полите на нощта.
Понисаха се кръстом из простора,
политаха и падаха за миг,
приказваха си шумно, като хора,
които знаят свой любим език.
И с колко сестринска любов и нежност
зарадваха посетите зърна,
че върху стан над цялата безбрежност
им тъчат топла, бяла пелена.
Явиха се насъне на децата
и казаха им: - Ето ни при вас!
Летим като светулки в тъмнината
и кичим всеки връх, и дом, и храст.
Потрепваха селата уморени,
извиваше се сънен синкав дим,
додето утрото с очи засмени
не стъпи върху белия килим.
И ето, ден е. Слънце зимно свети
и благославя Бога и света;
мълчат горите, спират ветровете
пред снежната небесна чистота.
——————————
сп. „Детски живот”, г. 9, бр. 5, 1938-1939 г.
