МОИТЕ ДРУГАРИ
МОИТЕ ДРУГАРИ
Имам си другари чудни,
що се не делят от мен;
те са мили сладкодумни,
с радост пълнят моя дом.
Сутрин рано с тях отивам
във училището чак,
с тяхна помощ аз научвам
и най-мъчния урок.
Всякога се с тях съветвам
за най-трудните неща,
по лицата им отгатвам
всички тайни на света.
Те ме носят на ръце си
по незнайните страни
и разкриват пред очи ми
ненагледни красоти.
Те ми казват, че животът
е велик и ценен дар,
а най-силен е човекът,
що живее в братски мир.
Моите другари чудни,
най-могъщите в света,
ей ги: книгите ми родни,
що аз винаги чета!
——————————
сп. „Детски живот”, г. 5, бр. 7, 1934-1935 г.
ОРАЧ
Зората се тръпно пробужда
из кървав предутринен здрач
и в росна пътека повежда
към нивите тръгнал орач.
Той спира с лицето към изток,
пристъпя до крайния слог,
с ръка си корава натиска
в земята железния плуг.
Редят се браздите безмерни,
разтварят се плодни недра,
зърната, послушни и верни,
закътват се в топли гнезда.
Земята сок ще им влее
и нивата клас ще даде,
а летният вятър ще пее
над златното житно море.
Орачът тогава ще жъне,
ще сбира насъщния хляб,
сърцето му в радост ще тъне,
че храни той целия свят.
——————————
сп. „Детски живот”, г. 6, бр. 1, 1935-1936 г.
СУРВАКИ
Сурва, сурва година,
старата се измина,
ей новата че иде,
бърза всички да види:
Стари как си почиват
и си в къта поспиват.
Млади скитат нехайно,
търсят щасте незнайно.
Малки с книжки в наука
ще намерят сполука.
Сурва, сурва година,
вредом радост да има!
——————————
сп. „Детски живот”, г. 7, бр. 3, 1936-1937 г.
