Мария Грубешлиева

Мойта баба Вела
рокля ми заплела.
Но на очилата
криви й стъклата,
та дългите куки
бъркат все наслуки.
Щом изпусне брънка
почва да си мрънка:
- Преждата е крива,
че се не развива;
ламбата не свети,
къси часовете…
- Я признай си, бабо,
че очите слаби
вече не издържат.
Разплети я бърже
и я дай на леля!
За една неделя
роклята ще стане.
Ти си вече стара -
я седни във къта.
Аз ще ти пошътвам,
ще сваря кафенце
в малкото джезвенце
да си пийнем двете.
Така по приляга.
Пък ти за награда
разкажи ми дълга
приказка за вълка.

——————————

сп. „Детски живот”, г. 3, бр. 8, 1932-1933 г.