ПЕПЕРУДА
ПЕПЕРУДА
Аз съм бяла пеперуда
обикалям над света
и не спирам да почина,
все летя, летя, летя!…
Моите крила сребристи
греят с чудна белота,
лекичко навред ме понасят,
над долини и поля!
Аз обичам свободата
и цъфналите цветя.
Пия слънчева позлата
от сребристата роса.
И упоена, и млада
в чистия ефир летя!…
Из градини и ливади,
пия чуден аромат!
И не спирам да почина,
обикалям над света…
Аз съм бяла пеперуда,
все летя, летя, летя!…
——————————
в. „Барабанче”, бр. № 10, 09.08.1938 г.
ГОСТ
Отзарана рано
вика батьо с глас:
- Ставай, мързелане,
гост дошъл у нас!
Скачам от кревата
неумит и бос.
Да посрещна тичам
скъпия ни гост!
- Е, къде е госта,
що ми е купил?
- Чакай малко, Коста,
не си се измил!
Той навън сега е
с топъл бял кожух.
- Сещам се, снегът е
веч пристигнал тук!
През стъклото с радост
гледам аз навън.
Търкам си очите,
туй не е ли сън?
Бързо се обличам,
неумит и бос.
Да посрещна тичам
скъпия ни гост!
——————————
сп. „Детски живот”, г. 11, бр. 4, 1940-1941 г.
