Иван Д. Христов

Писателят Николай Табаков е отдавна познато и утвърдено име в съвременната българска литература. Впечатляващи са неговите активни творчески изяви в белетристиката.

Табаков е основател и дългогодишен управител на издателска къща „Анубис”. Автор е на тринадесет книги, от тях десет романа, три сборника с разкази и един детски роман.

Две от книгите са преведени и издадени на сръбски език, три са преведени и издадени на руски език и още две преведени и издадени на немски език.

Два от неговите романи са отличени за роман на годината от Съюза на българските писатели през 2009 и 2019 година. Носител е на националната литературна награда „Професор Димитър Димов” за цялостно творчество през 2021 година, както и на специалната награда „Свирепо настроение” от третия литературен конкурс „Йордан Радичков” през 2022 година.

В своя доклад за романа на литературната дискусия на СБП през 2024 година, Николай Табаков пише: „Светът е в противоборство. Обикновените хора изпаднали в стрес. Вълнуват се, тъгуват, преживяват различно. Кой ще покаже пътя? Не са ли писателите тези, които уж живеят с ръка върху пулса на времето? Не са ли хората на изкуството в най-висша степен и хора на морала?”

Писателят сякаш е пророкувал тези думи и терзаещи го въпроси за своя нов роман „Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор” / Издателство „Изток - Запад”, 2024 /, търсейки отговор за хуманната мисия на твореца в днешното ни тревожно време.

Тези съждения са един отворен прозорец към идейния и художествен свят на романа, композиран от автора в две части, всяка една от тях с по петнадесет глави.

Това е роман, който иска да ни каже истината за света , в който живеем, за отговорността ни към друго мислещите и правото им да отстояват своята позиция.

Проблемът на днешния човек да запази човешкия си облик и как да бъдат защитени обикновените хора, когато в Европа бушува война, която Русия води в Украйна. Още дългото метафорично заглавие провокира читателя и го подтиква към размисъл.

Провокациите са характерен стилов белег на писателя. На каквито и противоположни позиции и разбирания да са персонажите в романа над тях стои хуманната позиция на автора да защити правото на хората за по-добър и смислен живот.

Само хора на духа, каквито са повече от героите на Табаков могат да дадат отпор на стадната психика на тълпата и „крякането на жабите”.

Авторът е изградил в романа си запомнящи и индивидуализирани образи - старият моряк дядо Арго, художникът Баста Сендов и неговата баба - знахарка Саломе, бизнесменът Теодосий Багрянов, брат му Хари и старият Бруто, лекарката Мария Марквичка и болната й дъщеричка, управителката на хотелския комплекс Сия Адамовска, наследникът на руски дворяни - емигранти граф фон Биленхаузен и дъщеря му графиня Антонина, престолонаследникът на Норвегия Кристиян Трингвесон и съпругата му Лурдес - Пилар Манасия и техните семейни приятели Илла Столберг и Зигфрид Мугнус и други.

Хора с различен етнически произход - българи, руси, норвежци, циганка, македонка, аржентинка - всички събрани от писателя под „българското небе”. Всеки със своите достойнства и слабости, с правото на житейска позиция и толерантност към другия.

Срещат се и второстепенни герои като Гланцо Синекуров, Списък Антанасов и други. По-важни са обаче не странните имена на героите, а техните постъпки и действия, които са запомнящи се.

В структурата на текста се редуват аз - повествование от името на неутрален герой или с акцент на гледна точка от някои от героите. Отделните сюжетни линии свързани с художника Баста Сендов, със семейство Багрянови, с руския граф Биленхаузен, с дядо Арго, се обединяват от политически, религиозни, философски, житейски теми и се редуват с есеистични разсъждения.

Дори описанието на природата при Николай Табаков не е самоцелно, а изяснява с лека ирония и хумор детайли от повествованието или е в унисон с емоционалния свят на героите.

Авторът умее чрез гротеската, пародията и фантазията да рисува впечатляващи и абсурдни съдби - неуката циганка Саломе разсъждава философски, а дядо Арго, който е страстен орфеист - аргонавт, запомняме с мистичните си превъплъщения.

В романа майсторски е вграден и митът за Орфей. Табаков умело съчетава реализма на изображение с мистиката, а на края на романа и с магическия реализъм.

Романът „Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор” е по-различен по съдържание и художествена форма в съвременната ни литература.

Той се отличава с широта на художествената мисъл, с психологическа плътност и подтекст, с които са описани епизодите в романа - необичайни случки и преживявания и тяхното нравствено въздействие, чрез своите многопластови и многозначни послания.

Освен хуманизмът на изображение автора разкрива и стремежа на всеки човек за индивидуална свобода, извън каноничните правила за живот на обществото.

Писателят превръща в романа си Хотелът на Черноморския ни бряг и Крайдунавското село Брегалци, в малък образец на нашия свят. Опитът на кмета на Брегалци да промени света и събитията в него, карат стария Бруто да изрече думите: „Гледайте село Брегалци и ще видите света - разлика няма”.

Норвежкият престолонаследник със семейството и приятелите си се озовават на южното ни Черноморие и изживяват своите приключения с лодката на дядо Арго и на загадъчния остров. На Северозапад, в имението на граф фон Биленхаузен се разгаря една малка „война” и повече от хората там са въвлечени в нея. Според автора обаче, светът принадлежи на живота, а не на смъртта, тъй като „никоя победа не връща мъртвите”.

Актуалните проблеми на нашето време, третиращи се в романа карат читателя да заеме определена позиция и се замисли за един по-човечен и справедлив свят. Високата художественост на текста се крие в смелата гражданска позиция на автора, в страстта му към правда и хуманизъм.

Писателят поставя екзистенциални въпроси за смисъла на живота, за смъртта и безсмъртието, за любовта и омразата. Проблемът за моралното падение на личността, за непримиримостта на тълпата към другата гледна точка.

Едно от най-ценните човешки качества е способността да се общува с другите. Когато Сия Адамовска пита богатият Хари Багрянов какво му липсва, той й отговаря: „Нищо не ми липсва. Просто няма с кого дума да разменя”. Думите му звучат като присъда над днешното ни отчуждено общество.

Белетристът описва един пъстър и шарен свят, в който любовта и омразата, доброто и злото вървят ръка за ръка. Един засукан свят на човешки страсти и неволи. Отчаян укор към хората са и думите на Орфей в последната глава на романа: „Те вече не познават радостта. Познават злобата, познават войната, познават силата на парите”.

Николай Табаков владее всички литературни похвати на наратива - животоописание, портретуване, диалог и майсторски ги използва в текста. Той е не само самобитен и автентичен разказвач, но и проницателен психолог с философски поглед към живота.

Пестелив в обрисовката на образите, писателят представя героите предимно чрез описание на душевното им състояние, действията и постъпките.

Най-свободомислеща и пряма е циганката Саломе. Преклонението към красивото в живота, наследява и внука й - художникът Баста Сендов. Той отказва женитба с красивата графиня Антонина Биленхаузен, защото поставя изкуството над всичко. Неговата картина „Старецът”, покорила европейските галерии, е апотеоз на твореца.

Табаков е зрял белетрист, вглежда се в действителността, която ни поднася както човешки драми, така и комедийни ситуации. Романът му е наситен с философски прозрения, хуманност и на места с магически реализъм. В края на повествованието се случват чудеса - корабът на аргонавтите акостира в Брегалница.

Писателят има свои отличаващ го от другите белетристичен почерк и стилистика. Умее така да композира романа си, че да съчетае в едно цяло регионалното, глобалното и общочовешкото, да сведе естетическото си и нравствено кредо до смисъла на живота, защото човек живее истински само осмисляйки го.

Новият роман „Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор” надгражда постигнатото от белетриста през годините в този жанр и е една от най-успешните му книги. Той затвърждава името на Николай Табаков като превъзходен разказвач и го нарежда сред най-добрите ни съвременни белетристи.