СТАРИЯТ СВЕЩЕНИК
Къщата на Пеня се намираше на края на селото, но това не му пречеше всеки ден да се отбива в кръчмата и дълго да седи пред пълна чаша с ракия.
Един ден жена му Стойна се опита с добро да го отучи от тоя лош навик, но той свъси вежди, блъсна я в гърдите, събори я върху стомните, след това излезе на двора, развика се над неприбрания добитък и отиде в кръчмата.
Върна се към полунощ, събуди жена си и четирите си невръстни деца, изпъди ги и ги заключи в обора.
Отначало Стойна понасяше всичко. Плачеше скришом, но пред хората се усмихваше и говореше добро за мъжа си. Но в малкото селце Бряст нищо не можеше да се запази в тайна, затова и мъката на Стойна запали плетищата и се промъкна през всички врати.
Най-много я съжаляваха роднините и решиха да се намесят, да вразумят пияницата Пеня.
Двама от братовчедите на Стойна отидоха в кръчмата, изведоха го насила и го помъкнаха към къщи. Пеню се противеше, викаше, заканваше се, но нямаше сили да се изскубне от яките ръце на двамата си роднини. На устните му се появи пяна от гняв.
- Пуснете ме! Ще ме оставите ли, или още ме държите?
- Няма да те пуснем!
- Къде ме водите?
- При децата ти!
- Аз нямам деца! По-хубаво заведете ме на гробищата и жив ме заровете. Нямам ни жена, ни деца!
В една улица ги срещна старият свещеник на селото. Почука с тояжка върху един камък и се обърна към пияния:
- Пак ли си болен, Пеньо?
- Никога не съм бил болен и няма да се разболея. Много ти се иска вече да падна болен. Не бой се, първо аз тебе ще заровя, че тогава ще умра.
- Болен си, много си болен, Пеньо! Здрав човек такива приказки не приказва.
- Като съм болен, защо не ми изпратиш вкъщи пържена кокошка и шише вино?
- Ти нали знаеш, че аз вино не пия?
- Дядо попе, лъжеш! Махни се от пътя ми и повече не ме опявай, нищо няма да излезе!
- Кога да е, все нещо ще излезе. Аз съм навикнал да чакам. И помни ми думата, докато не те вкарам в пътя, няма да предам душата си на Бога.
Пеньо поиска да каже още нещо, но роднините му не го оставиха, запушиха с ръка устата му и пак го повлякоха. Пресрещнаха ги няколко жени и се нахвърлиха с люти думи върху пияния. Напомниха му всичко, каквото е прахосал. Поискаха му сметка за продаденото жито, за телето, за десеттях овни и за гърнетата с меда.
- На жена сметка не давам - изкряска Пеню и тъй силно се дръпна, че се освободи от ръцете на двамата.
Подгониха го, но той настигна свещеника и поиска защита от него.
- Дядо попе, кажи им да не ме гонят! Аз не съм куче, човек съм.
Старият свещеник не позволи на двамата мъже да го заловят.
- Оставете го на мене. Аз ще го доведа вкъщи.
- Няма да дойде, ще избяга!
- Пеню не е такъв човек. Вървете напред и ние идем след вас.
Братовчедите без желание тръгнаха към Пенювата къща. Свещеникът улови пияния за дрехата и му се усмихна.
- Вкъщи те чакат жена и деца. Аз ще дойда с теб, ще прочета една молитва и ще прогоня злия дух.
- Ти си злия дух! - избуха Пеню. - Няма да дойда. Не съм си изпил ракията в кръчмата. Ще ида да си я допия и тогава ще се върна. Ей, попе, аз пари съм дал за нея.
- Колко лева струва ракията ти?
- Десет лева.
- Ето, вземи десет лева и върви с мене.
- Не. Мойта ракия струва двадесет лева.
- И двадесет лева ще ти дам!
Пеню погледна парите, плю в ръката на свещеника и, без да вземе парите, бърже се насочи към къщата си.
Щом влезе в двора и се стъписа. Огледа всичките ъгли, отиде при дръвника, измъкна яка вършина и я повлече. Жените, които се бяха насъбрали пред прага на пруста, отдръпнаха се и му сториха път.
Един от мъжете го издебна, настъпи с крак вършината и я измъкна от ръцете му. Пеню толкова се ядоса, влезе вкъщи, подгони децата си, изхвърли ги навън и впи пръсти в шията на жена си. В страха си тя го ухапа за лицето, освободи се, избяга на двора и падна в краката на свещеника.
- Дядо попе, помогни ми! За мене вече няма живот в тая къща.
- Стойно, стани, Бог ще помогне!
Старият свещеник я изправи и пристъпи към вратата. Пеню се затвори в къщата и никого не искаше да пусне. Братовчедите се опитаха да изкъртят вратата, но свещеникът не позволи, почука с тояжката си:
- Пеню, на свещеник врата не се затваря - той носи благословия на къщата.
Пияният изкряска:
- Не ти искам благословията!
- Ако не ми отвориш, ще ме наскърбиш. Аз съм ти като баща, а на баща думата не две не става.
- Моят баща е в гробищата. За тебе пукната пара не давам!
Свещеникът отново почука с тояжката си.
- Хайде, отвори, че децата са гладни, искат да ядат!
Пеню не се обади. Свещеникът наблегна с ръка вратата и я отвори. Пияният се разсърди, изтича, удари свещеника с пестник в рамото, изблъска го и пак затвори вратата. Двамата мъже не изтърпяха, изкъртиха вратата, измъкнаха Пеня и започнаха да го удрят и ритат.
Старият свещеник застана между тях и вдигна заплашително тояжката си.
- Не позволявам да го биете! Оставете го, не ставайте и вие като него.
- Но той дигна ръка на тебе и те удари! - забеляза една от жените.
- Не, не ме е ударил. Той само си сложи ръката на рамото ми. Нали тъй беше, Пеню?
Пеню се отдръпна встрани, седна до стената и заби поглед в земята. Свещеникът застана до него и сложи ръка на главата му:
- Повярвай в Бога и от тебе по-щастлив няма да има!
Тия думи го изплашиха. Разшири зеници и се загледа в кривата греда, що подпираше навеса на добитъка. Стори му се, че тая греда е прогнила и че скоро ще се счупи. Сепна се и хвана тояжката на свещеника.
- Защо не ме удариш по главата?
- Защо да те ударя?
- Задето оставих гредата да прогние.
- Затова ти не си виновен. Щом се откажеш от пиянството и всичко ще се оправи.
- Не мога.
- За човека нищо невъзможно няма, защото той носи в себе си Божията сила.
Пеню погледна към жените, забеляза жена си и дълго я гледа. Тя не изтрая, закри лице в престилката си и изхълца:
- Пеню, мъжо, защо ни забрави!
Той чу тия думи, сложи длан на земята и поиска да стане. Свещеникът не го остави, седна до него и докосна ръка до неговата.
- Кротостта е благословена. Бъди кротък, ръка не вдигай и не разплаквай жената и децата си. Знаеш ли какво нещо е детският плач и на жената сълзите? Не знаеш. Детският плач е огън, който гори в гърдите на човека, а пък женските сълзи, това са най-тежките камъни, що лежат върху снагата ни. Спомни си, не си ли слушал дете да плаче в зимна нощ? Ей тъй, всяка нощ плачат твоите деца!
- Дядо попе, стига! - махна с ръка Пеню.
Свещеникът се изправи и се обърна към роднините:
- Вървете си, от вас повече нужда няма!
Послушаха го и всички се отдалечиха. Стойна прибра децата си и застана до прогнилата греда на навеса. Пеню се надигна и протегна ръка:
- Стойно, бягайте от там, гредата е прогнила!
- Коя греда, Пеньо? Тази е здрава, само така ти се е сторило.
Пеню се изправи и опря гръб на стената, нямаше сила да погледне свещеника. Много тихо продума:
- Защо не ме удари?
- Моята ръка е само за благословия. Искаш ли да прочета молитва в тоя дом?
Пеню се забави да отговори, но затова пък жена му прегърна децата си и наведе глава.
- Искаме, отче!
Старият свещеник вдигна ръка, благослови децата и каза на Пеня:
- Много си добър! Ти си най-доброто сърце.
- Дядо попе, не съм добър, лош съм!
- Който съзнава, че е лош, той е вече спасен… Стойно, ела целуни ръка на мъжа си.
Стойна се приближи, докосна устни до пръстите на мъжа си и зарида. Пеню обърна глава настрана, но задържа ръката на жена си и примига от радостна мъка.
Старият свещеник наведе снага, прекрачи дългия праг и с бавни стъпки се насочи към отворения вратник.
——————————
сп. „Духовна нива”, брой № 7, 09.1939 г.
