СВЕТО ЕЗЕРО
Старопланинска легенда
В едно село живеели скъперници. На никого не помагали. Троха хляб на бедняка не давали. Чул дядо Господ за студените сърца на скъперниците.
Престорил се на просяк и минал през селото. Тук похлопал, там похлопал, ала никой хапка не му дал.
Накрай село живеела една сиромахкиня.
Като видяла стареца, че е изморен, тя го поканила да си почине.
- Цяло село избиколих, булка, - казал старецът, но никой не ми даде да хапна нещо. А вече ми прималява от глад. Да имаш малко хлебец да ми дадеш?
- Ех, хлебец… От три дни и моите деца плачат за хляб. Сетня сиромахкиня съм. Зарана, като нямаше какво да метна в пещта, за да залъжа децата, метнах камък.
- Питка е, булка, питка е. Не е камък.
- Камък е, бе дядо.
- Питка е. Иди, отвори пещта и ще видиш.
Отишла жената, отворила пещта и веднага я лъхнал мирис на топла житена питка. Зачудила се сиромахкинята, но от срам не знаела какво да каже на стареца. А той я гледал кротко, и все тъй кротко й казал:
- На топла питка прилича и малко сиренце.
- Тъй е, дядо, но нали нямаме нищо, ще благодарим на Бога, че ни прати и питка.
- Имате, булка, имате. Я отиди вкъщи, отвори долапа и ще видиш, че си забравила.
Знаела жената, че няма нищо в долапа, но пак послушала стареца. Кога отворила долапа, що да види - цяла паница със сирене. Разбрала сиромахкинята, че старецът не е обикновен просяк. Запитала го да не е някой светец-чудотворец. Просякът не й отговорил, а й казал:
- Кой съм, - това ще узнаеш. - Сега искам да ме послушаш за последен път. Скоро селото ви ще бъде сполетяно от голямо нещастие. Ти си най-праведната душа в това село, затова ще ти дам един съвет: вземи най-милото си и веднага тръгни към изгрев слънце. Ще вървиш все нататък и нататък, но няма да се обръщаш към селото. Обърнеш ли се - зло те очаква.
Събрала сиромахкинята децата си, взела и ситото с пиленцата и напуснала къщата си.
Щом се отдалечила жената, дядо Господ се преобразил на млад мъж, облечен в скъпи селски дрехи. Отишъл на мегдана, където се виело кръшно хоро. Като го видели така пременен, всички му правили път да мине. Дали му да води и хорото.
Непознатият момък играел чудно хубаво. В ръката си държал едно бастунче. Като играел, той захвърлил бастунчето и то се забило до дръжката в земята.
Тогава момъкът се провикнал:
- Хайде да видим кой е най-юнак! Опитайте си силите да изтеглите бастунчето от земята.
На шега взели думите му селяните. Да се извади едно бастунче от земята - това е работа за деца, а не за юнаци. Ала непознатият ги подмамил.
Издигнал една торбичка със сто жълтици във въздуха и като раздрънкал жълтиците казал:
- Халал да са на оня, който изтегли бастунчето.
Спуснали се скъперниците. Тоз дърпа, оня дърпа, а бастунчето не мръдва.
- Бре, - завайкали се скъперниците, - отървахме жълтиците.
Като си опитали всички силите, приближил и непознатият момък. Той хванал с два пръста бастунчето и без мъка го изтеглил от земята. В същия миг от дупката бликнала вода и, докато скъперниците се опомнят, водата ги покрила, покрила и цялото село.
Разнесли се жални писъци. Сиромахкинята чула писъците. Пощяло й се да види какво става. Обърнала се към село и, както се обърнала, така останала вкаменена.
*
В Източна Стара планина, между Карнобат и Котел, се намира малкото селце Скала. Северно от селцето, за чудо, на самото било на Балкана, дипли талазите си единственото старопланинско езеро, наречено Свето езеро.
Наблизо се издига един камък, приличен на жена с деца, която държи сито с пиленца. За тая скала и за това Свето езеро е останала легендата, която чух и преразказах.
——————————
сп. „Детски живот”, г. 5, бр. 6, 1934-1935 г.
