Слава Щиплиева

Не беше ли ти вятъра, що мина
преди ден-два над нашата земя
и златните свещици що запали
на минзухар из нашите поля?

Не беше ли ти вятъра, що мина
през пръстите - ръката отмаля
и досега свещиците я палят
на минзухар из нашите поля.

И сякаш иска да цъфти душата
и пръстите затуй ме тъй болят;
като че дълго бяха под земята
и стръкчетата искат да растат.

Те търсят свойто слънце да досегнат,
били са дълго спящи и сами;
те искат нишки тънки да обтегнат
и да тъчат по звучните струни.

——————————

в. „Светлоструй”, г. 7, бр. 5-6, 1935 г.