Марин Кадиев

Новата книга на литературоведа Йордан Каменов „Словострастие” (въведение в персоналистичната история на литературата на новобългарски език - от Найден Геров до Борис Христов) интригува и провокира да прочетеш тези текстове с това провокиращо заглавие „Словострастие”.

Не любословие или словолюбие, а как най-изгарящото човешко чувство - страстта се насочва към Божието слово, защото ако Бог е словото, то словото е у Бога - според Светото писание.

Като литературен историк и критик Йордан Каменов не се вмества в днешната клиширана литературоведческа мисъл; той е изключително самобитен и индивидуален и несломим, когато отстоява своите естетически тези и схващания; не изпада никога в безизходица, нито злобее към своите литературни събратя от догматичната и консервативна кохорта, а аргументирано и убедително ги приобщава към своята органическа духовност.

Притежава изострено естетическо съзнание и изтънчена чувствителност, което не му позволява да изпуска значимото и стойностното в литературната действителност, и се ужасява от тенденциозността да се утвърждава посредствеността и бездарието.

Неговата критическа мисъл изявява невероятни обрати на субективизъм, но винаги се опира на обективността в литературните творби.

Многообхватността на неговия художествен поглед го насочва безпогрешно към характерното и определящото в разглежданото произведение, търси неговото емоционално въздействие и след това идва критическото осмисляне.

И е категоричен, че литературното развитие е динамичен процес, в който има приемственост на традиционните ценности в единение с новаторските инвенции.

В тази своя книга „Словострастие” Йордан Каменов най-пълнокръвно намира себе си като литературен изследовател и полемист, като словотворчество и концептуално мислене.

Всъщност книгата е синтезирана история на новобългарската литература, както е отбелязано в подзаглавието, от възрожденеца Найден Геров до съвременния писател Борис Христов; интерпретирани са 66 имена, които са фундаментът на литературата ни на новобългарски език.

Това са 66 литературни есета, не са критически очерци или статии, а именно есета, както казва Оскар Уайлд „есето е изкуство за изкуството”, то е интерпретация с художествени средства, своебразен анализ в образ; тук са съчетани и литературен портрет, и биографичен очерк, и литературен анализ; това е един нов модел на историко-критическата мисъл, съзвучен на съвременното светоразбиране на литературните стойности; това са литературни синтези с емоционално обагрена мисловност; това е новаторски подход, в който са вплетени социо-културни-исторически размишления за писателските светове.

Всеки писател се разглежда аналитично в своето време, в органическа връзка със средата, в която битува.

Йордан Каменов има откривателски дух, проницателно виждане да открои пропуснатото или пренебрегнатото у всеки писател и да го осмисли както в исторически, така и в съвременен смисъл.

Уж всичко е известно и познато в българските творци, но под перото на Каменов изникват новини и факти; намира индивидуалното и неповторимото и преди всичко българския дух на писателя и неговата социална обвързаност с българското време и пространство.

Той вижда скритото в писателските думи, между думите им, отвъд думите им, неказаното в думите им; тази негова креативност го отличава от другите литературни критици и историци и доказва неговата уникална творческа същност.

Той е проницателен да открие характерологичното у писателя и чрез него да обобщи и генерализира целостта му. Например у Ботев ще открие Нормата за българското и чрез неразчетеното стихотворение „Моята молитва” ще направи невероятен досега анализ за Бога, за безбожието и има ли тук атеизъм или мистицизъм.

Или как Йовков чрез националния характер изявява общочовешкото начало. Също при Багряна чрез „Вечната и святата” ще докаже нейната святост и вечност.

Каква изумителна прозорливост да се интерпретират Гео Милев, Страшимиров, Разцветников, Фурнаджиев, Каралийчев и убедително да доказваш тяхната непреходност.

Й. Каменов категорично ще открои малко известни и забравени словотворци като Асен Белковски, Тома Измирлиев, Георги Шейтанов, Александър Вутимски и ще ни приобщи към техните художествени стойности.

Тук се докосваме до един нов Вапцаров и как „Моторни песни” са не само изповедност с Историята и как да я осмисляме прозорливо в нейната сложност не само в настоящето, но и в утрешния ден. Посланието е да бъдем духовни съучастници в тълкуването на Човека и Историята през светоразбирането на безмилостния дори към себе си Вапцаров.

Когато интерпретира съвременни писатели като Талев, Д. Димов, Ем. Станев, П. Пенев, Левчев, Хр. Фотев като техен съвременник Каменов ги изявява не само като естетическа значимост, но и като перспектива на българската същност и нейната противоречивост и двуизмерност.

Само докоснах някои имена, а те са 66 духовни стойности от българската литературна действителност, които доказват потенциала на българската идентичност в цивилизационния човешки свят.

Й. Каменов написва тази книга като необходима реакция срещу догматичните наслоения и едностранчивост в литературната история от миналото и днес.

Това е естетическа съпротива срещу различните политически пристрастия в критическата мисъл и духовната деятелност. Тази книга е много лична, изстрадана и чрез нея той обогатява българската литература чрез своите новаторски инвенции и прозрения и същевременно разширява духовния кръгозор чрез нова информация и интерпретация и актуализация на литературната история.

Но той доказва, че литературоведът е пълноценен творец както поетът, белетристът и драматургът; че той носи в душевността си естетически поглед да прониква в идейно-художествената тъкан на литературната творба, да я съпреживява, да я осмисля и чрез своето критическо слово да я материализира като оценка, която да формира художествения вкус на обществото.

Тази книга има магнетично притегателна сила; това е изящна критическа проза; всяко изречение е натоварено със значима емоционална мисъл, носи афористичен блясък и сентенциозна образност.

Тези критически текстове носят естетическа наслада и доставят духовна енергия, която извисява и пълнокръвно доказва, че живееш, когато четеш българските писатели, а те носят творящи мисли и чувства и дават усещането за пълноценен стойностен живот.

Че СЛОВОСТРАСТИЕТО на Йордан Каменов дарява животворност и върховна духовна радост.