Александър Пушкин

превод: Кирил Христов

Ти сетен си облак от пръсната буря!
Самичък ти още летиш по лазура,
самичък повлякъл си сянка сърдит
в лъчите на ден тържествуващ, честит.

Доскоро загръща ти вред небесата,
доскоро блестяха теб мълнии в недрата,
и гръм те тресеше на шир и на длъж, -
доскоро пролива ти пороен дъжд.

Но стига! Лети си! Земя отпочина,
насити се вече, - а буря премина:
благ ветрец, що сипе елмазна роса,
теб гони от светнали пак небеса.

——————————

сп. „Детски живот”, бр. 5-6, 1946-1947 г.