Стоян Даскалов
Стоян Цеков Даскалов (Стоян Ц. Даскалов), български писател, е роден на 22.VІІІ.1909 г. в с. Лиляче, Врачанско. Завършва педагогическото училище в гр. Лом (1928). Две години е учител в родното си село. Следва славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски” - до 1942 г, когато се дипломира. Публикува първата си творба в сп. „Светлоструй” през 1930 г. Участва в Отечествената война като кореспондент. Работи като главен редактор на сп. „Дружинка”, редактор в сп. „Български войн”, сценарист в Българска кинематография. Член н СБП. Издадени книги: „Козарче свири и пее…” (1933, 1939), „Росица” (1937, 1940), „Глас народен и делов капитал” (1938), „Магдина чука” (1940, 1946), „Под ямурлука” (1941), „Доброволче” (1942, 1946), „Двор” (1943), „Пожар” (1943), „Биволарчета” (1944, 1946, 1955, 1976), „Път в 3 ч.” (1945, 1948, 1950, 1952, 1964, 1971, 1984), „При своите” (1946), „Фронтовак” (1946), „Нови разкази” (1947), „Гошко на фестивал” (1949), „Жълтата река” (1949), „Мелницата Липовански” (1951, 1955, 1961, 1985), „Владин пише до Сталин” (1952), „Своя земя” (1952, 1954, 1955, 1959, 1965, 1977, 1984), „Преломът” (1953), „Разкази за пионерите” (1953), „Цветя за всички. Избрани разкази за деца и юноши” (1956), „Първа дружба” (1957, 1967, 1984, 1988), „Вода от манастира” (1958), „Мирни бразди” (1958), „Опак човек” (1958, 1963), „Първаче” (1958), „Селски души” (1958), „Бялата погача” (1959), „Момчето от последния чин” (1959, 1963), „По съветската земя” (1959), „Пътечки из полята. Избрани призведения за деца и юноши” (1959), „Есенно сено” (1960, 1966), „Стубленските липи” (1960), „Войнишка жена” (1961), „Кога започва любовта” (1961), „Мелницата Липовански” (1961), „Дружка” (1962), „Осемте хляба” (1962), „Притоци” (1962), „Поколение без земя” (1963), „Село край завод” (1963, 1966), „Краят на една омраза” (1964), „Есенно село” (1966), „Европа без слънце” (1967), „Звънчето на Рогуша” (1968, 1978), „Земна светлина” (1968), „Република на дъждовете” (1968, 1980), „Зелената къщичка” (1969), „Избрани произведения в 4 т.” (1969), „Разкази за Георги Димитров” (1969), „Ревю” (1969), „Слон и ябълки” (1969), „Бащиния” (1970), „Детски радости” (1970, 1971), „Избрани творби за деца” в 2 т. (1970), „Моите ученици” (1970, 1982), „Райски птици” (1970), „Заключената приказка” (1971), „Земя на апостоли” (1971), „Аз съм Ники” (1972), „Дружба” (1972), „Нашият Георги Димитров” (1972), „Урок за България” (1972), „Дъбрава” (1973), „Имате ли моми” (1973), „Конят на командира” (1973), „Кученцето Руни” (1973), „Гласове от огъня” (1974), „Родното място на таланта” (1974), „Девойката от прохода” (1975), „Наследницата”, в 2 ч.” (1975), „Пролетно учение” (1975), „Слънцето е за всички” (1975), „Урок за България” (1975), „Разкази” (1976), „Моите учители” (1977), „Късни младоженци” (1977), „Щърков сняг” (1977), „Домашен слон” (1978), „Взлом” (1979), „Избрани произведения в 3 т.” (1979), „Педагогика по телефона” (1979), „Клекуцан или великият обрат” (1980), „Сечи, бабо, дръвце” (1980), „Улица Петропавловска” (1980), „Целувка край Балатон” (1980), „Лондонски противоречия” (1981), „Хляб и литература” (1982), „Предшественикът” (1983), „Капчици роса” (1984), „Шопска мозайка” (1984), „Дъщерите на началника”, в 2 ч. (1985, 1989), „Линда - преследваната красота” (1985), „Ханка” (1985), „Кога шоп сваля капа” (1986), „Той, Елин Пелин и наша милост” (1986), „На високо шопско равнище” (1988), „Последна среща” (1988), „Избрани разкази” (1989), „Златокласа нива. Избрани разкази” (1999). Носител на Димитровска награда (1950; 1969). Народен деятел на културата (1967). Умира на 18.V.1985 г.
Публикации:
Проза:
