НЯКОГАШНОТО УЧИЛИЩЕ
Бях на девет години, когато татко ме заведе на училище в нашия градец Клисура. Като вървяхме по пътя, тате ми каза: „Слушай, Христо! Като отидеш при учителя, ще му се поклониш и ще му целунеш ръка. Хем да не забравиш!”
Аз тъй направих, и учителят ме помилва. После ми каза: „Ха, прекръсти се сега и кажи: „Кръсте Божи, помагай!” Аз и него сторих. След това учителят ми показа къде да седна. Татко ме гледа отстрани и се радва.
Като изучихме буквите, захванахме да пишем с мастило.
Ама тогава нямаше мастило по дюкяните. Ние самички си го правехме от варени сажди, от зърната на бъзето или от печени шикалки. И пера за писане нямаше. Ние пишехме с паче перо или с орлово, разцепено на края.
Вие сега не спите в училище.
Ние пък спяхме и то само лятно време. Учехме се цяло лято, ваканция нямаше. Като дойде пладне и се нахраним, учителят ще каже:
- Ха, сега спете! Никой да не мърда!
Всички ученици ще налягат по дъските на пода; щат не щат, трябва да спят един час и повече. В това време учителят отиваше в своята стаичка да спи.
Които не спяха и не мируваха, наказваха ги да стоят на колене или да обикалят училището по три пъти на куц крак.
- Ха, ставайте сега! - викаше учителят, щом се наспи и дойде при нас. И ние ставахме с голям шум. Някой, заспал дълбоко, не можеше лесно да се събуди. Трябваше да му теглим ушите или силно да викаме: „Хайде, ставай, бе! Стига си спал!”
Ние ходехме и по реката на разходка. Наредени двама по двама, минавахме с песни през града, отивахме повече при Дапковата воденица.
Там насядвахме по тревата и си потапяхме краката у водата. Това беше нашата разходка, която траеше половин час. После, пак наредени, се връщахме в училище.
Нашето училище нямаше слуги.
Ние самички подред си слугувахме: метем, поливаме, носим вода и палим зиме печките. Вам сега купуват дърва, па ви ги и секат и печките ви палят.
Пък ние самички си носехме дърва. Туриш едно дърво под мишницата, па тър-тър, влачиш го към училището. Вървиш, поспреш се, подухаш си ръцете, вкочанясали от студ и пак мъкнеш дървото.
Где този ум у нашите училищни настоятели - да поръчат на общината да ни докара дърва!…
Сега е друго. Дървата ви насечени, печките ви стоплени, стаите ви пометени, водата ви донесена, само седни, па си учи урока.
Друго не ти трябва, за друго нямаш грижа.
——————————
сп. „Детски живот”, г. 15, бр. 2, 1945-1946 г.
