Златка Чолакова

из книгата на писателката „Америка” (1937)

Влакът ни отнася. Денем. Светло.

Ясно слънце - тихо и кротко грее над мирните, ярко зелени поляни.
Швейцария.

Късче от небето-езеро. Боровете се поклащат и разперят широки благи пръсти. Закрилят край себе си крехките цветица. И прибулват легендите да не ги докосне слънце, да ги не разсее, както разсейва росата.

Къщите са бели малки и прекрасни с тия цъфнали цветя на прозорците.

Домове на тих живот, приветливи и чисти. В тия къщи като че ли няма горчива болка, няма тежки страдания.

Има само радост, оная радост на домашно огнище, на спокойно семейство, на собствен дом.

Езерото като милувка докосва сочната зелена трева. Къщите се усмихват на образа си във водата. Платноходка едвам допира до езерото и се плъзва плавно, като волна птичка. Помахва крило къмто насядалите край брега отдъхващи мирни хора.

Спокойна зелена Швейцария с лазура на кристално езеро. Влакът не лети като други път, а пълзи. Да минем по-скоро, бързаме. Да отминем тая чистота, идилия, тишина.

Дирим друго, темпото на Америка.

Трясъкът на новото, на новия свят.

Мъничка Швейцария ни се струва като да няма край.