Иван Странджев

Из „Лист” (2013)

ТАКА ЛИ

Ще си отида аз,
по пътя покрай мойта къща,
ще отмина.
Самотните червени рози
и тъжните лози на двора,
синигерът със едносричните си думи,
и мирисът на близка пръст
зад мене ще останат.
Надвечер пак
стадата с бавен звън ще се прибират -
синкави от мрака,
помежду къщите във селото
отделни уморени думи ще прелитат,
подвиквания ще се стрелкат
като ластовици под стрехите.

Ще ме изтрие
в паметта на хората
безсмисленият труд
и грижите им,
безкрайните и трудни есени,
водата мълчалива…

…И само пътят покрай мойта къща ще остане.

***

Ще чуеш изведнъж,
среднощ,
по улицата,
самотна музика
да преминава.
Среброто синьо на прозореца
ще трепне
и за миг,
ще се превърне в звук -
познат
и тъжен.
Какво да кажеш за живота си!
Отминали са толкова неща,
преди да се родиш,
и още
водите на небесните реки
след тебе
ще изтичат.
Преди да са се случили,
с красиви думи си наричал
всичките любови и надежди,
сега, когато си отиват
ти трябва храброст,
за да повярваш в имената им.
Кажи им сбогом,
но не съжалявай,
цветът на дрехите им е различен,
различно е на спомена лицето!
Не си мисли,
че си измисляш!
Тръгни след стъпките на уличната музика -
танцува вечерта,
светът е същият
и друг -
и не е толкоз страшно
да се разделиш,
с което вече си отива.