Дмитрий Тренин

превод: Александър Гочев

Прогнозирането на бъдещето на международните отношения е винаги рисковано начинание. Историята показва, че дори и най-уверените прогнози могат да се провалят. Например, последният пропаганден памфлет на Пентагона за „Съветската военна мощ” е публикуван през 1991 г. -  точно в годината, в която СССР престава да съществува. Подобно, сценарият на RAND Corporation (Вашингтон) от 1988 за ядрена война, предвиждаше конфронтация на СССР с Пакистан за Афганистан през 2004 г.

Украйна

Опитът на президента на САЩ Доналд Тръмп да спре прекратяване на войната в Украйна за 24 часа е много вероятно да се провали. Американският план игнорира опасенията за сигурността на Русия като не взима предвид първопричините за конфликта. Още, условията на Москва за мир, очертани от президента Владимир Путин през юни 2024 г., ще останат неприемливи за Вашингтон, тъй като на практика биха означавали капитулация на Киев и стратегическо поражение на Запада.

Борбата се очаква да продължи. В отговор на отхвърлянето на плана му разочарованият Тръмп ще наложи допълнителни санкции на Москва, ще се старае да избегне всякаква сериозна ескалация, която може да провокира Русия да атакува силите на НАТО. Въпреки силната антируска реторика, помощта на САЩ за Украйна ще намалее, прехвърляйки голяма част от нейната тежест върху западноевропейските нации. Независимо от факта, че Европейският Съюз е готов да се намеси, качеството и мащабът на западната материална подкрепа за Украйна вероятно ще намалее.

На бойното поле конфронтацията ще продължи да се променя в полза на Русия. Очаква се руските сили да изтласкат Украйна от ключови региони като Донбас, Запорожие и части от Курска област. Украйна ще мобилизира по-млади, неопитни новобранци, за да забави напредъка на Русия, но тази стратегия ще доведе до ограничен успех. Киев ще разчита все повече на изненадващи операции, като гранични нахлувания или символични удари дълбоко в руска територия, в опити да деморализира руското население.

Във вътрешен план САЩ и техните съюзници може да настояват за избори в Украйна, надявайки се да заменят Владимир Зеленски - чийто мандат изтече в средата на миналата година - с генерал Валери Залужни. Въпреки че това политическо пренареждане може временно да укрепи ръководството на Киев, то няма да се справи с основните предизвикателства на икономическия колапс и влошаващите се условия на живот за обикновените украинци.

САЩ

Въпреки мирното предаване на властта от страна на демократите, вторият мандат на Тръмп ще остане изпълнен с напрежение. Рискът от покушения срещу живота му не може да се изключи. Външната политика на Тръмп, макар и по-малко идеологизирана от тази на Байдън, ще се фокусира върху прагматични цели. Той ще се опита да реализира следното:

- Запазване на НАТО при условието за по-големи финансови вноски от страна на европейските членове.

- Прехвърляне на голяма част от финансовата отговорност за Украйна върху ЕС.

- Засилване на икономическия натиск върху Китай с цел да се наложат неблагоприятни за него търговски сделки.

Тръмп ще укрепи още повече съюзническите връзки с Израел, подкрепяйки конфронтацията му с Иран. Техеран, вече отслабен, ще бъде изправен пред неизгодни условия за ядрена сделка, като евентуален отказ може да предизвика американски военни удари по ирански ядрени съоръжения.

Тръмп вероятно ще се срещне с Путин през 2025 г., но това няма да е сигнал за размразяване на отношенията между САЩ и Русия. Конфронтацията между двете сили ще остане дълбока и трайна. Приоритетна стратегия на Тръмп ще бъде глобалното господство на Америка, прехвърляйки тежестта на американски ангажименти върху съюзници и партньори, често в тяхна вреда.

Западна Европа

Европейските нации, разтревижени от завръщането на Тръмп, в крайна сметка ще бъдат принудени да следват предначертаната линия. Зависимостта на ЕС от САЩ по отношение на военно и политическо лидерство ще се засили, независимо от факта, че европейските икономики ще продължат да действуват като донори на американската икономика. През последните три десетилетия западноевропейските елити се трансформираха от защитници на национални интереси в зависими компоненти на една транснационална политическа система с център Вашингтон. Истинските защитници на националните интереси, като „Алтернатива за Германия” или френската „Национално събрание”, остават засега политически маргинализирани.

Русофобията ще остане обединяваща сила в западноевропейската политика. Противно на общоприетото схващане, тази установка не е наложена от САЩ, а е активно възприета от елитите на ЕС и Обединеното кралство като обединяващ фактор. Военна операция в Украйна е представяна като един първи етап на руски план за завладяването на Европа.

През 2025 г. новото коалиционно правителство на Германия се очаква да заеме още по-твърда позиция спрямо Москва. Страховете от пряк военен сблъсък с Русия обаче ще възпрат други европейски държави от разполагането на войски в Украйна. Вместо това Западна Европа ще се подготви за нова Студена война, увеличавайки военните разходи, разширявайки производството и укрепвайки източния фланг на НАТО.

Всяко несъгласие с американската политика в Европа ще бъде подтискано. Политически противници на конфронтацията с Русия ще бъдат обявявани за „полезните идиоти на Путин” или даже за агенти на Москва. Унгария и Словакия ще останат маргинализирани поради отношението си към Русия, но влиянието им върху политиката на ЕС ще бъде незначително.

Близкият Изток

След значителни военни победи през 2024 г. Израел, с подкрепата на САЩ, ще се опита да консолидира положеноето си срещу Иран. Американско-израелската стратегия ще включва комбиниран натиск, включително военни действия, срещу ирански сподвижници като йеменските хуси от една страна и усилия за задълбочаване на връзките с арабските монархии от Персийския залив съгласно Споразуменията на Абрахам от друга.

Договорът на Русия с Иран от януари 2025 г. не задължава Москва да се намесва военно, ако Техеран бъде нападнат. По тази причина пълномащабна война в Близкия Изток с участието на Русия и САЩ изглежда малко вероятна. По отношение на вътрешна политика Иран е изправен пред известна нестабилност, свързана с факта че върховният лидер аятолах Хаменей, сега на 86 години, се очаква неизбежно да бъде заменен.

Влиянието на Русия в Близкия изток ще отслабне с намаляването на военното й присъствие. Въпреки това логистичните маршрути, свързващи Русия с Африка, ще останат стратегически приоритет.

Източна Азия

Напрежението между САЩ и Китай ще продължи да расте, подхранвано от американските усилия да укротят икономическите и технологични амбиции на Китай. Вашингтон ще засили съюзните си връзки в Азия, особено с Тайван и Филипините, за да противодейства на Пекин. Въоръжени конфликти свързани с Тайван или в Южнокитайско море изглеждат възможни, но е малко вероятно да избухнат през 2025 г.

Партньорството на Русия с Китай ще се засили, въпреки че няма да стигне до регистриране на официален военен съюз. От западна гледна точка тези отношения все повече ще бъдат възприемани като антиамериканска коалиция. Русия и Китай ще дадат съвместен отпор на едно глобално господство на САЩ в геополитическата, военната и икономическата сфера.

Русия и нейните съседи

Беларуският президент Александър Лукашенко си осигури нов мандат през януари 2025 г., укрепвайки съюза си с Москва. Междувременно Русия ще работи за стабилизиране на отношенията си с Казахстан, като липсата на визия на Москва за евразийската интеграция може да се окаже неприятна.

2025 година ще бъде белязана от стратегическа нестабилност, продължаващи конфликти и повишено геополитическо напрежение. Независимо то факта, че независимо от факта, че Русия постигна забележителни успехи през последните години, тя не трябва да се самоуспокоява. Да се говори за победа не е реалистично като светът съвсем не е близо до някакво равновесие. За Москва пътят напред ще изисква устойчивост и ясен фокус върху дългосрочните цели. Мирът ще дойде, но само чрез продължителни усилия и евентуална победа - може би през 2026 г.