ИЗОБЛИЧИТЕЛЯТ Г. П. СТАМАТОВ
(по случай годишнината от смъртта му)
Обичайно е да се пише по случай годишнината от смъртта на покойници, внесли своите творчески сили в съкровищницата на родната култура и обществеността, но да се припомня за загубата на творци от редицата избраници като Георги П. Стаматов е дълг на всички негови почитатели.
Неоценен достатъчно приживе, ние твърдо вярваме, че неговото творческо дело ще бъде преценено от българския интелигентен читател, защото писателят Стаматов е един от майсторите на разказа и учител в нашата художествена литература, от които нашите белетристи следва да се учат.
Творчеството на писателя Г. П. Стаматов е пълно и правдоподобно изображение на живота.
Но живият живот, с неговите условия, не е само обект за наблюдение и описание, а е същевременно дълбок извор на конфликти, които трябва да вземат разрешение в зависимост от проблемата.
А тя е само дълбоко човечна!
Характерното за творчеството на писателя Г. П. Стаматов е: по строеж и по форма то е дълбоко драматично, а диалогът - съществения белег на драматическото произведение - динамичен, жив, както у никой български писател.
Изключително място той заема в нашата белетристика и по отношение към сюжетите, които черпи изключително из живота на градския интелигент - чиновника, офицерът, учителят, студентът.
И така той създаде разнообразна галерия от женски и мъжки образи, които бихме могли да приемем за един образ, сполучливо определен вече „герой на нашето време”, този който стои в цепнатината между старото и новото, що триумфално следва да го смени.
В нашата художествена литература Стаматов се утвърди като писател-реалист. Към живота той има свое лично отношение.
Това ясно е подчертано в подбора на сюжетите, в тяхната разработка и главно чрез саркастичното към живота.
Последният белег е най-типичния белег за неговото творчество. Той безпощадно изобличава, съди със своята винаги будна съвест, неподатлива към внушения, отрича живота, лишен от каквато и да е етика.
А под бичуващото перо винаги се чувствува пулса на търсещия красота и правда в живота, непоправимия мечтател и идеалист. А средствата, с които постига всичко - са сигурно овладяни.
Езикът е точен, поради което сам по себе си е лишен от сока на поезията.
Този самотен в развитието си писател в нашата художествена литература - без предшественици и последовници - е, може би, най-социалният български белетрист.
Нему всички дължим благодарност.
Трябва да го обикнем, че е разгънал една част от нашата тежка нерадостна действителност с правда и усет!
——————————
в. „Литературни новини”, г. 3, бр. 18, 15. 12. 1943 г.
