Писателят Змей Горянин пред в. „Весело лято”

За да запознаем нашите читатели с детските години на писателя Змей Горянин помолихме го да разкаже нещо за себе си:

- Роден съм в Русе, през една мразовита декемврийска вечер на 1904 г. Този който е бил в Русе, знае какви студове има там през декемврий, когато замръзва Дунава. Тогава по леда се минава между България и Румъния, като по мост.

Разбира се, през 1904 година, аз не съм можел да отида в Румъния, защото въобще никъде не съм можел да отида. Когато съм почнал да ходя, бил съм в Свищов, после в Русе - до второ отделение, после в Пловдив, после пак в Русе и от 9 години насам, живея в София.

Спомням си, че когато бях във второ отделение в Русе дойдоха власите, яхнали високи коне и въоръжени до зъби.

По улиците на града нямаше жив човек, но ние децата замеряхме румънските войници с камъни и ги накарахме да галопират. Те навярно разбраха, че не им е мястото в българска земя, та затова бързо се измъкнаха из града.

- Сигурно знаете да плувате и да карате лодка.

- Да растеш край Дунава и Марица и да не познаваш тия полезни спортове е за срам. И плувам, и лодка карам, и кон яздя, и велосипед карам, та и на аероплан съм се качвал.

- Разкажете ни тогава, страшно ли е да се лети?

- Съвсем не! Много е приятно! Понеже е високо, не се усеща бързината на движението. Като че ли седиш на едно място. Във влака е друго: там дърветата прелитат край прозорците и ти показват каква е бързината.

А впечатлението от аероплана е неизказано хубаво. Люлин се свил ниско, незначителен и почти плосък, снежната Рила грее на слъцето, а реките се вият като сребърни змии. Пожелавам всекиму да лети с аероплан, за да изпита сам тия чувства.

- Щом знаете толкова спортни забави, навярно като дете не сте били много кротък.

- До четвърто отделение бях къщовник. Всичкото си време прекарвах в четене на книги и в игра с любимия ми котарак.

Веднъж бях прочел една книжка за великодушието на един слон. Книжката носеше заглавие: „Великодушният Голиат” и това име толкова ми хареса, че нарекох така и моя котарак, макар той съвсем да не беше великодушен към мишките и врабците.

Новото име на котарака ужасяваше баба ми, която намираше, че понеже Голиат бил „филистимец”, грехота било така да се кръщава едно порядъчно коте.

Обаче, с влизането ми в прогимназията, когато започнах да чета книги с приключения, здравата се бях разлудувал. Такива бяха и всичките ми другари. Какви лудории не измисляхме!

За една такава лудория съм разказал и в разказа „Пиратско гнездо”, който сега ви давам за „Весело лято”. Най-много обичахме да играем на пирати, което ще се види от читателите още в днешния брой.

Но освен игрите и палавините, аз обичах да се занимавам и с по-сериозни работи: отглеждах гущери и тритони, събирах и сушах растения, правех сбирки от минерали.

Любовта ми към природата се подсиляше от добрите съвети на учителя ми по естествена история г. Патев, който сега е директор на зоологическата градина и когото винаги срещам с радост и уважение.

- Сега обичате ли пак така животните?

- Като че ли повече ги обичам! Всеки свободен ден прекарвам в зоологическата градина, където се радвам на животните, защото сме там, че в много случаи дивите зверове са дори по-добри от хората, че от птичките божии можем да научим почти толкова добри неща, колкото и от най-добрите книги.

- Бяхте ли силен ученик в училище?

- Много силен, само че по особен начин. По някои предмети не четях никак и затова получавах двойки. Но на следния срок здраво се залавях за работа и превръщах двойките на шестици.

- Кога започнахте да пишете?

- Още щом ме поучи учителят в първо отделение да извъртявам буквите, започнах да пиша. Но да работя като писател наченах едва в VII кл., като първите си стихотворения печатах в ученически списания. Бях една година и редактор на ученическото списание „Светли Зари” - в Русе.

Оттогава непрекъснато работя и съм написал за юноши книгата „Непобедимите”, а за възрастни разказите „Последният ден” и повестта „Княз Иван Кулин”.

За деца съм написал и много разкази из моето весело детинство, в детските списания, най-вече във „Весела дружина” и „Пътека”

- Преди да се разделим, кажете ни, какво бихте пожелали на четците ни през лятото.

- Преди всичко здрави нозе да търчат по зелените поляни. Това е веселото пожелание.

А сериозно им желая между игрите и забавите да отделят по малко време за изучаване на природата и опознаване с историята на нашия народ.

——————————

в. „Весело лято”. брой № 02, 21.06.1937 г.