ВЪВ ВЛАКА
Едно парченце слънчево небо
през рамката на малкия прозорец; -
а в мен гори безкрайната любов,
а в мене греят ширните простори; -
и всичко е прекрасно и добро:
скалите са божествени палати,
нивята - разтопено, чисто злато,
реките - тежко, синкаво сребро.
Шуми в липите пътника южняк,
като море вълнуват се нивята, -
и волно пее бягащият влак
с отмерения шум на колелата;
и както странник от любов разбит,
за свойта скръб утеха не намира, -
един щурец тъй тихо, тихо свири
под пейките в купето негде скрит.
——————————
в. „Светлоструй”, г. 5, бр. 1, 1932 г.
