Йоан Нечев

Адвокат Кочев беше уникален образ. За тези, които го познаваха достатъчно добре, той представляваше постоянен извор на идеи, често доста необикновени. Винаги стегнат, наперен и усмихнат той крачеше по света, в случай в малкото подбалканско градче Карлово, където се беше родил и израснал. Неизменно в добро настроение, приветлив към всички и нека си признаем - доста приказлив, но при всички обстоятелства се държеше на висота.

Живееше в апартамент на брега на Стара река срещу популярния тогава сред карловци ресторант „Жабешки звуци”, където се сервираха най-хубавите татарски кюфтета, които човек може да си представи. Жена му госпожа Захаринка беше педагог, сдържана и оправна съпруга, а дъщеря му Евгения или просто Жени прогресираше като даровита пианистка в областния център Пловдив. Всъщност, дъщерите му бяха две, но втората така и не видях. Само чух да казват, че била в чужбина.

Основната му професия беше адвокат, при това затрупан с дела, защото хората му се доверяваха и го ценяха, но господин Кочев се занимаваше и с най-разнообразни други дейности. Може би най-известната от тях си оставаше неговото майсторство да прави вино. Това може да изглежда доста обикновено, но виното от неговата изба превъзхождаше всичко онова, което някога сте опитвали или въобще ще опитате някога. Това го казвам от личен опит, защото неведнъж съм го опитвал и така и не можах да определя това вино ли е или някакъв божествен нектар.

При това аз въобще не обичам вино, така че може да ми повярвате. Той правеше около десетина различни видове вина всяка година, като всяко зрънце грозде минаваше през специална обработка от собствените му ръце. Резултатът беше питие, което се разливаше по тялото и изведнъж светът ставаше по-красив и някак изпълнен с щастие. Затова го бях  кръстил „Красиво вино” още първият път, когато го опитах.

По онова време, говоря за годините около моите младежки двадесет и осем лазарника, адвокат Кочев караше петдесетте. Една щастлива случайност ни запозна и, независимо от възрастовата ни разлика, ние се сближихме. В него ме привлече неизменното му чувство за хумор, може би измисленият от самия него приятел Жулиен Сорел и най-вече това, че вършеше всичко което  захващаше, с вдъхновение. Всъщност мисля, че подходящата дума за това е „мерак”. Господин Кочев беше мераклия човек. И още нещо - винаги завършваше това, което започваше.

Не помня колко вечери сме прекарали в неговата „Арбайт цимър”, както той наричаше кабинета си, пристроен към кооперацията, където живееше с госпожа Захаринка. Всъщност не помня тя някога да ни е посещавала. Бяхме само двамата, като обикновено играехме на шах и слушахме „Църковните песнопения” с Борис Христов, записани в „Александър Невски”. Трудно човек може да си представи по-въздействащо и потресаващо изпълнение. Пиехме красивото му вино и една вечер, съвсем неочаквано за мен, той сподели:

-  Знаеш ли какво искам да направя?

-  Не  -  отвърнах.  -  Но съм сигурен, че с каквото и да се захванеш, ще го завършиш.

-  Несъмнено  -  отвърна той, сякаш това се подразбираше от само себе си.

-  Любопитен съм, драги адвокате  -  рекох.  -  Какво си избрал за обект на поредното си приключение? Да не би да си се запалил по алпинизма? За гросмайстор не ставаш…

-  Хм  -  усмихна се той.  -  Знаеш ли, искам да науча английския. И то по-скоро…

Това ми прозвуча някак необмислено.

-  Да не се каниш да се преместиш в Лондон?  -  попитах за всеки случай.

-  Стига бе!  -  гордо каза той  -  Какво ще правя в тоя отвратителен климат? И при тези англичанки с конски физиономии? От България по-хубаво няма!

-  Ами тогава?

-  Защо да не науча един толкова популярен език? Сега дори децата в забавачката го говорят. Не искам да изглеждам като неандерталец в очите на младите.

-  Значи, от суета?

-  Не мисля  -  отвърна приятелят ми  -  Знам, че няма да мога да чета Шекспир в оригинал, но това не ми пречи да мечтая.

-  Така те искам, шампионе!  -  зарадвах се аз  -  А как си го представяш това „по-скоро”? Аз съм го учил цели шест години и то само англичани са ми преподавали. Но пак не мога да кажа, че го знам.

-  Ами, да кажем до края на годината…

-  Моля?  -  учудих се аз, тъй като бяхме по средата на месец септември  -  Впрочем, от теб зависи. Винаги зависи предимно от ученика. При изучаването на един език не се изисква акъл, а памет и постоянство. Ако си съгласен всеки божи ден да отделяш поне три часа, аз съм готов да ти помогна.

-  И по какво ще разбереш, че съм го научил?  -  пита той.

-  Говорим за основно ниво. Защото, реално погледнато, никой не знае английския език. Даже Шекспир, да не говорим за обикновените англичани. Преди всичко трябва да знаеш, че това е особен език. Трудността идва от това, че едно се пише, а се чете съвсем друго. Ако един англичанин чуе някоя непозната дума, той не знае как да я напише. Не е като при твоя просташки немски…

-  Ами хубаво  -  усмихва се адвокатът.  -  Ще ми бъде още по-интересно. Но въпросът си остава. Как ще разбереш колко съм научил за три месеца? Изпит ли ще ми устроиш?

-  Не  -  отвърнах.  -  Просто ще ти дам да преведеш една английска книга, която не е издавана на български. Ако се справиш, значи си научил нещо.

-  Мислиш ли, че ще мога?  -  погледна ме той.

-  Не знам  -  викам.  -  От теб зависи. Но имай предвид, трябва да учиш всеки ден. Няма събота, няма неделя. Дотогава трябва да натрупаме речников запас от поне 1500 думи. Говоря за активен речник. Като изключим псувните, това е три пъти повече от речника на един лондонски пристанищен докер. Но тях  никой не ги кара да превеждат книги…

-  Добре, учителю  -  казва той.  -  Съгласен съм. Ако се справя, на Нова година те каня с булката на автентично родопско чеверме и най-хубавото си вино.

-  Не смятай, че ще бъде лесно, my dear student  -  викам.  -  Искам да кажа „мой драги ученико”. Всяка вечер ще идвам да те проверявам какво си научил и да ти давам следващия урок. Ако пропуснеш и една вечер, аз се отказвам. Ясно ли е?

-  Как е на английски „разбира се”?  -  пита той.

-  Of course  -   казах аз.  -  Само че се пише по съвсем друг начин, отколкото го чуваш.

-  Тия англичани са откачени!  -  рече адвокат Кочев.  -  Наздраве, мой славни учителю! Току-що положихме началото на една историческа епопея…

На другата сутрин, наперен и гладко избръснат както винаги, адвокат Кочев се запъти към кантората си. Настроението му беше бодро, а в очите му просветваха искри, защото винаги когато му предстоеше нещо ново, кръвта му кипеше. Изглежда това направи впечатление но колегата му адвокат Славов, с когото делеше кантората.

-  Нещо си по-особен тази сутрин, колега  -  посрещна го той.  -  Да не би случайно да си ощастливил леля Захаринка?

-  Естествено, драги колега  -  отвърна важно господин Кочев.  -  Ако чакаше на такива като теб, щеше да си остане с едното чакане.

-  Бре, бре…  -  цъка колегата.  -  Ще ми издадеш ли тайната си, о, велики Казанова?

-  Тя се крие в моята неподражаема мъжественост  -  отвърна с достойнство адвокатът.  -  Но и в още нещо…

-  Разправяй ги ти на шапката ми, колега  -  охлади го Славов.  -  Сигурно си повикал своя уважаван приятел Жулиен Сорел на помощ.

-  Е, с него пихме по едно вино вчера и си приказвахме на английски.

-  На английски ли? Ти?  -  ухили се колегата му.  -  Я не се занасяй! И какво обсъждахте, ако не е тайна?

-  Нищо особено. Реших да преведа една английска книга на български, а той се съгласи да ми бъде продуцент.

-  Ох, ще падна!  -  хвана се за сърцето адвокат Славов. - Та ти знаеш колкото да не е без хич само малко немски. Да не си се смахнал?

-  Ако не вярваш, нека се обзаложим  -  предложи спокойно адвокат Кочев.  -  Крайният срок е Нова година.

-  Колега, защо не идеш да се прегледаш?  -  учуди се адвокат Славов.  -  Та ти не знаеш и една дума на английски…

-  Така е  - с неподражаемо достойнство отговори Кочев.  -  Но съм готов да се обзаложа не само с теб, но и с цялата адвокатска колегия.

-  Човече, ти не си добре  -  поклати убедено глава адвокат Славов.  -  Та кой може да научи за три месеца английски дотолкова, че да преведе цяла книга?

В следващият момент той вече въртеше телефона на шефа на колегията.

-  Донева, какво правиш? Можеш ли да дойдеш за малко при мен? Имаме извънредна ситуация. Адвокат  Кочев полудя… Идваш ли? Вземи и секретаря! Чакам те!

До края на деня облогът беше сключен. За целта бе изготвен специален документ. В него се казваше, че до края на настоящата година адвокат Кочев трябва да представи пред излъчена от колегията специална комисия една преведена от него английска книга по негов избор. Книгата не трябва да е била издавана досега на български. В противен случай се задължава да изплати сумата от 2000 /две хиляди/ лева на Адвокатската колегия в двудневен срок. В случай на успех, същата колегия се задължава да му изплати гореспоменатата сума в указания срок. Документът бе подписан от председателя на Адвокатската колегия и адвокат Кочев. Отдолу стояха печатите на Районен съд  - гр. Карлово и на Адвокатската колегия.

Този облог не наруши ни най-малко настроението на нашия адвокат. Напротив, той допълнително го амбицира. Вечерта, както се бяха уговорили, в Арбайт цимъра на приятеля си пристигна архитект Н. в качеството си на учител. Носеше два обемисти тома речници в ръцете си.

-  Е, готови ли сме да започнем?  -  попита направо той.

-  Очаквам с нетърпение, господин учител  -  каза адвокат Кочев и потри ръце.

-  Само без официалности, ако обичаш!  -  рече архитектът.  -  Така. Планът за работа е следният. Първият месец ще изучаваме английската азбука, транскрипцията, елементарна граматика и ще трупаме първоначален езиков речник. Особено важно е да говорим,  пишем и произнасяме думите едновременно. Тези работи в английския са тясно свързани. След този месец аз ще престана да ти говоря на български. Там, където съм учил, беше забранено да се говори на български от самото начало. Ако не знаеш, мълчиш си. В противен случай ти пишеха черни точки и можеше да изхвръкнеш от гимназията за нула време. Така че от втория месец и ти ще говориш само на английски. Дотогава трябва да си натрупал речников запас от 500 думи и около 50 елементарни фрази, необходими в ежедневието. Съгласен ли си?

Адвокат Кочев кимна и каза:

-  Струва ми се, че от теб ще стане отличен учител, приятелю мой. Естествено, че съм съгласен. И ще направя всичко, което зависи от мен, за да успеем.

С това те започнаха ускореното изучаване на езика. И работата потръгна. Трябва да кажем, че адвокат Кочев се отнесе с изключителна сериозност към задълженията си. Всяка сутрин ставаше точно в пет и два часа се занимаваше само с английския. Вечерта, преди да пристегне приятелят му, учеше още минимум един час. А всяка минута, която можеше да открадне от претрупания с работа ден, посвещаваше на английския.

В кантората колегата му Славов се подсмихваше:

-  Върви ли английския, господин адвокат? Чувал съм, че не бил много лесен език. Моля, отговорете с „Окей”!

-  Бъркаш английския с американския, драги колега  -  казваше небрежно Кочев.  -  Изобщо, бих ти препоръчал да си гледаш работата! Не са за твоя ум тези неща.

На втората седмица започнаха с елементарната граматика, а на третата вече пишеха и изговаряха цели изречения. Запасът от думи, които трябваше да се усвоят писмено и говоримо постоянно се увеличаваше. Затова приятелят му показа как по-лесно се запомнят английските думи:

-  Нарязваш си малки картончета, които удобно да ти се стоят в джоба. На тях трябва да се написани думите, които имаш да научиш за деня. От едната им страна е написана думата на английски и нейната транскрипция, а на другата страна - преводът й на български. По всяко време, независимо къде се намираш, вадиш едно произволно картонче и прочиташ едната му страна. После сверяваш с с другата. Продължаваш докато научиш всичките така, че и от сън да те бутнат, да ги знаеш.

-  Ти наистина си сбъркал професията си, приятелю  -  отбеляза пак адвокат Кочев.  -  От теб би станало отличен педагог…

А дните се нижеха неусетно в упорит труд. Обемът на работата се увеличаваше, а оттам и напрежението.  Но ученикът беше упорит и не се оплакваше. Десет дена преди Коледа Иван му показа една тънка книжка и поясни:

-  Това е „ The magic of Oz” -  „Вълшебника от Оз”  -  каза той  -  Адаптирано издание, тоест съкратено за лесен прочит. Купих я от Руската книжарница в Пловдив още като ученик. За петнадесет дена трябва да я преведеш съвсем сам. Използвай и речниците, които ти донесох. На тридесет и първи декември в 20 часа ще бъда отново тук. Това ще бъде изпитът ти, приятелю. А дотогава естествено ще продължим да се занимаваме с английския в още по-усилено темпо. Трудно ще ти бъде, но се налага, ако искаш да успееш. Какво ще кажеш, шампионе?

-  Very well, my friend!  -  отвърна адвокат Кочев.  -  It will be a pleasure for me!

-  Well done, my student!  -  кимна одобрително учителят  -  Now I can see that we are very close to the end. I am proud of you! That is the only thing I can say.

-  Thank you, sir!  -  каза с усмивка адвокат Кочев.  -  Now how about a glass of wine?

-  That is a good question  -  засмя се и приятелят му.  - Cheers, my friend!

На празненството за Нова година той пристигна с красивата си съпруга Йова. Арбайт цимърът на адвоката бе украсен с гирлянди, а масата беше отрупана с лакомства. На средата й имаше сложена голяма тава с цяло печено агънце.

-  What a mice surprise!  -  каза гостенинът.  -  You kept your promise, my dear friend.

-   Of course  -  отвърна адвокат Кочев и му подаде един запечатан плик, в който имаше хиляда лева.  - And this is for you, my incredible teacher!

-  What is that?  -  изненада се архитектът.

-  Let me explain you later  -  намигна му напереният адвокат.  -  And now, cheers everybody!

-  Какво си приказват там?  -  обърна се леля Захаринка към гостенката си.

-  Нямам представа  -  отвърна Йова.  -  Не знаех, че съпругът ти говори толкова добре английски…