ТРИМАТА МЪДРЕЦИ
Не зная как се случило, та се събрали трима мъдри старци на поляната над Сини вир. Седнали и тримата, събули си цървулите, накиснали ги в синята вода на вира и почнали да си приказват. И нали и тримата били мъдри, имало какво да си кажат имало и за какво да се препират.
- Е, кажи, дядо Гроздане, - запитал дядо Млъчко, - кажи да видим какво ново си измъдрувал.
Отворил уста дядо Гроздан от Гроздево и си казал мъдростта:
- Моето мъдруване си е едно, от старо време до днес. Колкото да се мъчат хората да го променят, то се си остава едно. Свие ли те мъката, хване ли те бирника за гушата, не те слуша бабичката, не те гледат децата, вола ли ти умре, конят ли ти осакатее - мъдростта му е тази: иди в Свирчовата механа, почеши се потила, па изпий едно шише ракия. Като ти се услади, изпий още едно-две, та си поръчай една полвиница от червено винце. После си поръчай още една и ще ти мине мъката. Откак свят светува, хората все така са се гледали, все така са се тешили. Какво ще изменявам Божиите наредби.
- Хм… - възкликнал дядо Свадан от Свадлив дол. - Тази мъдрост е хубава, щом има откъде да вземаш, та да си пийнеш. Но е само до пиенето. Като пиеш, ако няма свада, няма и питието сладост. А можеш да се свадиш и без пиене. Пак ще ти олекне. В свадата човек най-добре се разтушва. На бабичката си ли ще кресне, децата ли ще ступа с тояжката, на съседа си ли ще каже лоша дума - все едно. Важно е, че в сърцето на човека не се задържа отровата. Излее се и на душата олеква.
- Може и да се свади човек, Свадане, - отговорил дядо Гроздан, - ала като пие не е добре да се сважда, че може да се сбие, а после е лошо; убива по-слабия. Ами ти, Млъчко? Твоята мъдросия каква е ?
- Вие каквото почнахте, приятели, то моята не ще ви много хареса. Аз нито за пиене, нито за свади съм мислил. Гледам, да се разбират хората по човешки по братски.
- Каквото е името, такъв е и човекът! - засмял се дядо Свадан. - Млъчко го викат, гледа мълчешката нищо не става! Ще мълчиш, ще мълчиш - докато ти се събере всичко в сърцето и се пръсне ! После на оня свят.
Тъкмо мъдрували старците, ето че по горния път се задали двама души. Те разговаряли високо, махали ръце и мотаели крак през крак.
- Гледай ги, гледай! - посочил дядо Гроздан. - Виж ги какво са се развеселили. Я ти, Млъчко, с твоята мъдросия можеш ли така да развеселиш хората?
Дядо Млъчко повдигнал рамене.
- Чакай да видиш аз какво ще направя, - казал дядо Свадан и подвикнал на минувачите:
- Ей, приятели, откъде така?
- От пазара, - изфъфлил единият.
- Ами какво се разправяте?
- Не можем да си поделим печалбата.
- Виж ти, - плеснал ръце дядо Свадан. - Елате ние да ви поделим, както се следва.
Приближила минувачите и единият разказал горе-доле каква им е препирнята:
- Двамата хранихме овце. Продадохме ги. Взехме добри пари. Отбихме се да се почерпим, както дал Господ. Рекохме: ха сега да си поделим печалбата и на - не можем да се разберем. Аз съм сам човек, а този приятел иска да ми даде половината. Не е редно. Викам му: ти, приятелю, имаш пет деца. Баре два пъти повече трябва да вземеш, а той не иска. Ти, казва, си сам човек, трябва за стари години да скъташ пари, а да не си в нужда. А мене децата няма да ме оставят.
Усмихнал се дядо Млъчко, по щяло му се да потупа и двамата по раменете и да ги похвали, но чакал да види, какво ще направят другите двама мъдреци.
- Малко сте си пийнали! - поклатил глава дядо Гроздан.
- Не сте се добре свадили! - отсякъл дядо Свадан.
- Може и тъй да е? - отговорил единият овчар и предложил на другаря си. - Хайде да отидем да си допием.
- Не се връщам назад, - казал другият.
- Защо?
- Не му е хубаво виното.
- Аз пък казвам, че е хубаво?
- Ти казваш, защото не разбираш!
- Кой не разбира? Аз ли?
Не се стърпял дядо Млъчко. Видял, че свадата ще порази двамата добряци и му станало мъчно.
- Стойте, момчета, - викнал той. - И без да си допийвате ще ви разделя печалбата. Дайте всички пари у мене.
Подал му единият възела с парите и се заклатил - ха да падне.
А дядо Млъчко, както бил без цървули, като отрязал надолу по пътя, зад него само облак прах останал.
- Дръжте го хей! - викнал единият овчар и се затичал подир стареца.
Ала как може да бяга пиян човек. Потърчал десетина крачки и се изтегнал на един синор. Другарят му и толкова не тичал. Докато се спусне и паднал по очи на земята.
Минали три дни, току една сутрин, рано-рано пред вратата на дядо Млъчко спрели двама селяни. Погледнал ги старецът през дупката на ключалката и ги познал. Отворил. Поканил ги усмихнат.
- Заповядайте!
Погледнали се селяните и тихичко казали:
- Не изглежда да е такъв човек.
- Влезте, влезте, побратими, - казал дядо Млъчко. - Влезте да видим, какво ви води?
- Прощавай, старче, - казал единият селянин. - Казаха ни, че преди три дни, като сме се връщали от пазара, ти си ни бил вземал парите. Па сега като те гледаме, не ни се вярва…
- Че вие не видяхте ли кой ви взема парите?
- Не видяхме.
- Видяхме, - прекъснал го другият селянин, - но не можахме да го запомним. Пийнали бяхме!
- Па се бяхме и свадили.
- Хората ни напиха - хората ни свадиха!
- Виж ти! Виж ти! - поклатил глава дядо Млъчко. - Човек води добиче. А пък вие…
- Прощавай, старче. Излъгали са ни. Остани със здраве.
- Трайте, юнаци, - рекъл дядо Млъчко и бръкнал в пояса си. - Аз ви вземах парите, та да ви отворя очите. Всеки може да пие и може да се бие. Кьорав кон се оправя из пътя, ами е грехота когато човек не може да се оправи.
——————————
в. „Барабанче”, брой № 4, 28.06.1938 и № 5, 05.07.1938 г.
